Прясно отпечатана хартия мирише изумително!
Белият лист не казва нищо. Изпишеш ли го може да преобърне света ти...
Сборници с разкази:
"Живот на 360 градуса"
АНОТАЦИЯ НА КНИГАТА
Любовта ми към писането си остана от детството. Вече осъзнатото детство, когато в училище трябваше да започнем да пишем есета. Часът ми минаваше неусетно. Не пишех чернови, защото нямаше време. Пишех заглавието и вече нищо не помнех. Мислите се лееха сами в думи и изречения, и ръката едва успяваше да ги запише. Философски и житейски теми, на които съучениците ми се смееха или не разбираха, още повече да разсъждават по тях. За мен писането не беше трудно. Просто сядах с един бял лист и превръщах мислите си в думи. Естествено това са били някакви плахи опити за проза. Неоформена и сурова. Времената бяха такива, или пък просто си търся оправдание за това, че живота ме грабна и спрях да пиша. Институт, мечтана професия, любов, семейство, деца, проблеми... Каквито и да са били причините, няма да ги споменавам, а и не мисля за това, защото не търся оправдания дори и пред самата себе си. Най-голямата грешка може би в живота ми бе това, че спрях да пиша. Сега като се замисля: Грешка или не, може би точно така е трябвало да стане.
„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”- е казал великият Оскар Уайлд.
За мен е върховно изкушение да пиша. Отдадох му се... Но не се отървах от него, напротив - пристрастих се. Почувствах се силна. Научих се да контролирам въображението и мечтите си. Можех да се пренеса навсякъде и чувствата не отстъпваха по нищо на чувства от реалния живот. Понякога сивото ежедневие ни смачква и нищо не можем да направим. В света на пишещия това не може да се случи. Пишещия притежава сила, която го прави недосегаем за външния свят, когато иска да се скрие и обичан от всяка жива твар по Земята, когато се гмурне в света на въображението. Минало, реалност, бъдеще... кой може да те спре да отидеш където си пожелаеш? Сила, която опиянява и оставя душата емоционално задоволена.
Сега пиша. Дали съм писателка, не зная. Оприличавам се може би като творец, тоест създавам „нещо”, казано на прост език – „драскач”. Представете си нещо сега:
Седи човек... в къщи на стола до масата. Тихо е. Той гледа в нищото. Мислите му се блъскат в главата. Дали са тревожни, уплашени или радостно възбудени няма значение. Пред него – лист хартия и молив. Заглежда се в молива и го хваща с пръсти. Насочва ръката си към белия лист и започва да рисува нещо – черта, окръжност, фигура... Мисълта му продължава начертаната си посока – лети и се блъска в невидими препятствия, преодолява ги неусетно или се забавя при трудните моменти. Ръката на драскача повтаря за пореден път линиите на фигурата. Те стават дебели и грозни, докато не започне да чертае новата фигура. И така... докато не остане празно място на белия лист. Времето му свършва. Става, смачква листа с ненужните никому драсканици и го хвърля в кофата за боклук....
Може би аз съм „драскач”, който вместо да чертае фигури облича мислите си в думи. Вместо да повтаря една линия докато стане дебела и грозна, чертае нова. Вместо да смачква после листа и да го хвърля в боклука, го прибира грижливо в папка и когато той узрее и стане готов за чужди очи, го облича в рамка и излага на показ. Ако този изписан лист докосне душевността на дори един читател, удовлетворението е пълно.
Искам това, което пиша да докосва, да разплаква, да ядосва, да усмихва... да предизвиква мечти, копнежи, надежди... да кара въображението да лети и да приземява с трясък тези, които не са слизали на земята отдавна.
Белият лист не казва нищо. Изпишеш ли го, може да преобърне света ти...
01.05.2013
Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар