Из: "Малките неща"

   Есента винаги настъпва бавно и неусетно. Като пакостник по терлици, замислил беля. Докато се усетиш и си извадил вече по-дебеличкото яке. В гардероба още стоят летните дрехи. Гледаш ги всеки ден и ти се иска да посегнеш още поне веднъж към тях, но тънкия студен ветрец те спира. Иначе слънцето се мъчи да излъже всички. Поглеждаш през прозореца, а то пече ли пече... точно като през лятото. Ама всеки знае, че отвори ли външната врата и ще го близне есента, а тялото му ще настръхне.

Обичам през есента да стоя на слънце. Костите ми, като че ли, се стоплят чак и ми става едно такова мило и мързеливо на душата. Сякаш есента ме кара да се поспра и да въздъхна с наслада като за последно преди да прекрача... Всички имаме нужда да поспрем за миг. Да съберем сили и да се засилим за големия скок в мразовитата преспа на зимата. А жълтото... Всъщност всички есенни цветове помагат на очите, съзнанието и душата да отпочине за миг. Топли цветове - топли емоции. И си чакаме циганското лято...

Из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" на Даниела Паскова

 Целият разказ прочетете

 в книгата "Мирише на звезди"

 поръчка тук

"Циганското лято е особен сезон. Разтваря сърцата като за последно, преди да ги скове тежката и студена зима. Поканва в душите копнежите и надеждите за любов и топлина, които не ще изстинат през мразовитите дни и не ще се превърнат в пепел в огнището. Само ще разгорят огъня все повече и повече и най-много да се превърнат в огнени искри над жарава от страстни чувства, светещи и танцуващи в нощта като малки светулки, запалили фенерите си. Любов, родила се от малките неща и научила хората да оценяват всеки жест на човечност и топлина. Любов – чиста и открита.
 

  Колко му трябва на едно лимонче през есента? Малко нежни слънчеви лъчи през деня, топла закрита стряха през нощта и любов... за да може напролет да се отрупа дръвчето с цветове и да върже млад плод с жълт цвят и вълшебен аромат. Какъв точно нюанс на жълтото ли? Е, ами – лимонено жълто... Толкова е просто!"

   Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

цена 18 лв.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

 

Из: "Малките неща"

Есента е особен сезон. Лека меланхолия и топла усмивка обземат всяка чувствителна душа щом си помисли за този сезон. Защото имаме нужда от него... за да отдъхнем, за да съберем топлина от жаравата, за да се поспрем за миг и да имаме време да прегърнем живота.

Обичам есента. Толкова е красива и мъдра. Говори с тих и плътен глас. И слушайки есенния вятър, като че ли, си чул тежките и запомнящи се завинаги думи на родител.

Събирайте топлина през есента. Тя е най-мека и гальовна. Като прегръдка е...

 Целият разказ прочетете

 в книгата "Мирише на звезди"

 поръчка тук

Слънцето надникна над хоризонта, погали пъстроцветния шарен килим от листа и нежно дари топлината си на Земята. Тя поглъщаше жадно всеки лъч и го скриваше в недрата си, за да може през зимата да стопли с него покълващ нов живот и зараждаща се любов. Къдрави облачета се пързаляха по небето и чертаеха бели пътечки в синьото, а смехът им се оглеждаше в бистрото поточе, бълбукащо покрай селото. Циганското лято обещаваше прекрасен и топъл ден.

...

   Ведро есенно съботно утро. Слънцето леко се плъзна над хоризонта, жълтото премина в златно, а по мокрите още улици малките локви започнаха да се свиват и изчезват срамежливо.
   Денят на село започваше още с изгрева. Имаше още толкова работа, за да се подготви всичко за зимата. Подреждаха се буретата с младото вино, избистрило се вече като небето тази сутрин след среднощната буря. Джибрите бяха паднали и оставаше само да се свари ракийката. Прибираше се последната за годината зимнина в мазите. Пъстри буркани туршия, събрали цветовете на зрели зеленчуци. Едро смляна селска лютеница, чийто аромат още се носеше от голямата тава, почерняла отдолу от близналия я пламък в селското огнище. Малки бурканчета с кьопоолу, от които като че ли през капачката още миришеше на прясно счукан чесън, възбуждащ апетита. Мъдрещи се в щайгата буркани с камби, загубили червеното си и обагрили се в оранжево след попарването в горещата саламура. И кехлибарено сладкото от настъргани дюли. Всичко това радваше вече очите на работливите стопанки. Само каците за кисело зеле стояха самотно празни и очакваха хилещите се още в градините зелки. Скоро щяха да потънат и те под скованата от дъски кръстачка, да ги затиснат с тухла, за да не изскачат любопитните зелки и да дишат. Току от някоя къща се чуваше бръмчащия рев на резачките за дърва, после късия и отсечен звук на цепеща брадва и под навесите грамадата от дърва за печките растеше, та растеше...

   Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

цена 18 лв.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща"

 Любовта през есента е много красива. Като че ли е по-топла, по-уютна и по-нежна. Като ласка... Тихо шепне и дълбоко докосва. Силна е и се вкопчва здраво в сърцето за да топли и през зимата. И задължително знае, че няма да ѝ е лесно... 

Всъщност "лесна любов" – е такъв израз въобще не съществува...

Из : "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова

Целият разказ прочетете

 в книгата "Мирише на звезди"

 поръчка тук

"Мария мълчеше, загледана в прозрачните води на поточето, откъдето махаше огледалния образ на луната – трептеше и се движеше при бързеите и като че ли, ѝ се усмихваше закачливо. Иван усети, че с думите си притесни жената. Леко се извърна назад и тихо прошепна в ухото ѝ:

– Вече е време наистина да видиш нещо прекрасно.

Тя го погледна невярващо.

– Не, не! Не се шегувам този път. Обърни се Мария!

Той я хвана за раменете, извърна я назад, застана плътно до нея и нежно плъзна ръце през кръста ѝ. Тя не се отдръпна от ласката му. Приятно ѝ беше да го чувства зад себе си. Ръцете му я докосваха така плахо и нежно, а дъха му галеше косите ѝ и топлеше отзад врата.

Тогава тя видя магията... Звезди се бяха спуснали на земята. Радостно се гонеха из малката горска поляна, като весели невръстни дечица. Трепкаха и закачливо преплитаха яркия си блясък, събираха се на групички и отново литваха на посоки, като че ли играеха с невидима детска шарена топка от есенни листа. Отделеше ли се някоя от групичката, подухната от порива на ветреца, другите замръзваха пърхайки във въздуха и изчакваха сестрицата си, докато тя отново не се слееше в облака от светещи точици. Мария гледаше изумена.

– Какво е това, Ваньо? Това... това... това е вълшебно!

– Това са светулки, Мария! Красиви са, нали? Нищо, че сега е есен. Нашите светулки са омагьосани и старите хора казват, че тук на тази полянка могат да се видят дори и в студен зимен ден. Зависи от това кой ги гледа. Показват се винаги, когато усетят магията на любовта да витае из въздуха и играят пред очите само на влюбено сърце. Затова тази гора се нарича вълшебна, Мария, и плаши понякога обикновените хорица.

Жената не беше способна повече да каже и думичка. Стоеше омагьосана и съзерцаваше играта на мушиците, запалили фенери от лунния блясък и душата ѝ се изпразваше от всички черни мисли и се отваряше за нов порив на зараждащ се живот.

Иван беше виждал светулките стотици пъти. Винаги го омагьосваха и пленяваха. Тази нощ той ги гледаше за първи път, без да ги вижда. Погледът му се беше размазал, клепачите му притворили се, само блажено примигаха без реална картина, а ръцете и гърдите му вкусваха насладата от допира на женското треперещо тяло в обятията му. От унеса го събуди първата изгаснала звездичка на поляната. Той погледна небето и гласът му зашепна в тишината:

– Мария, след малко ще изгаснат. Наиграха се! Трябва да тръгваме. Не забелязахме кога звездите се скриха и небето се уплътни с тъмни облаци. Ще има буря! Хайде!

Иван с нежелание се отлепи от Мария. Хвана я за ръката и я поведе нежно след себе си през полянката. Мария още гледаше опиянена. В мига, в който стигнаха до игралната площадка на светулките, последната едва мъждукаше. Присветна лекичко и изгасна току пред погледите им. В небето се чу далечен гръм. Светкавица освети малката пътечка между дърветата, по която тръгнаха мълчаливо двама души, омагьосани от красотата. Тя - от красотата на природата, той - от нейната – женската красота.

Първите леки капки дъжд започнаха да попиват в сухата земя точно когато Иван и Мария влязоха в селото. Затичаха се... Спряха чак когато влязоха в дворчето на нейната къща. Страните им бяха зачервени от бягането под дъжда, лицата им блестяха възбудено като на хлапаци, направили беля, а устните им се смееха. Мария пристъпи по неравните плочки и леко залитна.

– Мария, внимавай!

Иван я подхвана нежно, но поглеждайки болката, изписала се на лицето ѝ, веднага съжали, че беше продумал.

– Спомних си! Ти ми извика… После онзи силен звук от клаксон... Скърцащи спирачки и... Огромният камион... Изтървах цветето... То литна по платното и гумите го размазаха... Размазаха го като... като... Господи! Махай се! Махай се!

Мария влетя в къщата, бясно затръшна вратата пред объркания поглед на Иван. Свлече се на пода и се разрида с глас."

   Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

цена 18 лв.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща"

 

Учителката в първи клас е може би един от най-важните хора в живота на едно дете. От нея зависи накъде ще тласне тя малкото, неоформило още представите си за света създание. И ако тя успее да запали живеца, любознателността и интереса на първолака към знания и израстване се получава нещо много красиво. Като една невидима, магична и много силна връзка между ученик и учител, която се запомня за цял живот. Защото да си учител на първокласници не е само работа... то си е призвание.

Поклон и благодарност за всички тези учители... Нека горят в професията си, защото нашето бъдеще зависи от тях.

из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди"

Целият разказ прочетете

 в книгата "Мирише на звезди"

 поръчка тук

"Чу се последният училищен звънец и децата скокнаха от чиновете. Разнесе се радостна глъчка из класната стая и след  малко Мария остана сама. Загледа се в празните чинове и тихо въздъхна. Обичаше всички тези деца. Обичаше ги като свои и им даваше цялата любов на която беше способна. Учениците ѝ, макар и невръстни малчугани, усещаха това и много се стараеха да я зарадват и предизвикат усмивка на лицето ѝ. Усмихнеше ли се госпожата и очичките на всички палавници светваха, а сърчицата им радостно трепкаха и пръскаха онова невръстно и чисто щастие от отдаването, което с израстването си сигурно щяха да изгубят.

Споменът за първата учителка неусетно се запечатва в съзнанието на всяко дете. Тези първи стъпки, които то прави само, далече от мама и тати, са винаги трудни. И хванала го нежно за ръка, първата учителка разкрива един непознат и страшен свят пред малките очички. Прегръдката ѝ е топла и мека, а гласът закачливо гъделичка уплашената детска душа и нежно разтваря длани. Побутва порива на детските мечти да полетят като току-що оперени и разтворили криле за първия полет от гнездото лястовичета.

Мария живееше сега само за учениците си. Те изпълваха мислите ѝ и лекуваха душата ѝ. Беше мъртва преди да реши да промени коренно живота си, заминавайки далеч. Месеци наред умираше бавно и мъчително всяка сутрин още с първите лъчи на изгрева. Раждаше се веднага след това, за да умре в болка и мъка отново и отново... хиляди пъти на ден. И вечерта  уморена и изтощена поемаше дъх за последен път, за да живее, загледана в тъмнината с празен и буден поглед. Така беше всяка нощ, докато не намереше миг спокойствие на сутринта, минутки преди да се покаже светлика и да възроди заспалата ѝ болка отново. Това не беше живот – беше просто празно съществуване.  Докато един ден тя не си даде сметка, че изживява ада си приживе и той ще бъде вечен, ако не направи нещо. Мария разбра, че единствено тя самата би могла да намери сили в себе си, за да направи крачка и да се събуди от кошмара. Дори стъпката ѝ да бъде назад, след това може би щеше да успее да се засили и леко да пристъпи напред, за да продължи да живее без да умира всеки ден. Не вярваше, че ще намери щастието отново някога, но поне можеше да даде все още нещо на чуждите деца. Беше прекрасна учителка.

Мария стана, прибра учебниците от бюрото си и бавно се запъти към вратата на класната стая. Миг преди да излезе се обърна и погледна лилавия цвят, останал самотен накрая на празното бюро, плъзна ръка в чантата си и извади бележката на Иван. Зачете отново. Странно топло чувство се разля в сърцето на жената, а на лицето ѝ тънките бръчици от черните мисли се изгладиха и придобиха чаровно излъчване, след което се отразиха в лека и едва загатната усмивка. Бързо тя се върна назад, грабна цветето от бюрото и излезе от стаята. Училищният двор беше опустял отдавна. Мария почти винаги излизаше последна. Тук-там още се мотаеха ученици от големите класове, които я поздравяваха приветливо и с любопитство. Тя се запъти към къщи. Живееше наблизо. Трябваше само малко да повърви по междуселския главен път и щеше да се скрие в малката китна къщичка. Тя вече беше неин дом и откакто беше пристигнала там новодомката намираше тишина и спокойствие, тайничко вмъкнали се в ежедневието ѝ.

Следобеда прекара в двора, под пъстрата сянка на ябълката. Разтваряше тетрадките на децата и четеше с наслада изписаните като бисерчета думички с неравен и плах почерк, но пък толкова старателно подредени в малки изречения – точно както ги беше учила тя. Разгърна поредната тетрадка и от нея се плъзна и падна на земята малката сгъната бележка. Мария се наведе, вдигна я и я разтвори отново.

– Защо пък не? Какво толкова като се разходя за час с... Иван?

Изговаряйки името му за първи път тя усети как сърцето ѝ се стопли. Странна руменина се изля на страните ѝ, устните леко се усмихнаха, а очите се огледаха плахо. Сама беше, приседнала под шарената сянка с лек закачлив ветрец в косите и румена усмивка на лицето. Никой не видя колко беше красива така."

   Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

цена 18 лв.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща"

 Есента е особен сезон. Има си от всичко. Красива е. Все още е топло през деня, но утрото е свежо и хладно. Шумолят листата и бавно пожълтяват, а слънцето гледа отгоре някак тъжно. А хората... на тях им се иска най-много да спрат времето. И когато осъзнаят, че връщане назад няма, просто се загръщат с лек шал и душата им се пълни с меланхолия.

  Аз обаче обичам есента. Винаги ме кара да се усмихвам. Онази леката, но продължителна и мила усмивка, която успокоява темперамента, заглажда ръбовете на нервите и носи спокойствие и топлина... за да си ги скатая за зимата, че да имам с какво да запаля въгленчетата в жаравата. За да ти е топло на душата не се иска много... Просто малко любов, нежна ласка, приятелска ръка на рамото и леката усмивка на есента. Като дете...

Из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова

"Ведро есенно съботно утро. Слънцето леко се плъзна над хоризонта, жълтото премина в златно, а по мокрите още улици малките локви започнаха да се свиват и изчезват срамежливо.

Денят на село започваше още с изгрева. Имаше още толкова работа, за да се подготви всичко за зимата. Подреждаха се буретата с младото вино, избистрило се вече като небето тази сутрин след среднощната буря. Джибрите бяха паднали и оставаше само да се свари ракийката. Прибираше се последната за годината зимнина в мазите. Пъстри буркани туршия, събрали цветовете на зрели зеленчуци. Едро смляна селска лютеница, чийто аромат още се носеше от голямата тава, почерняла отдолу от близналия я пламък в селското огнище. Малки бурканчета с кьопоолу, от които като че ли през капачката още миришеше на прясно счукан чесън, възбуждащ апетита. Мъдрещи се в щайгата буркани с камби, загубили червеното си и обагрили се в оранжево след попарването в горещата саламура. И кехлибарено сладкото от настъргани дюли. Всичко това радваше вече очите на работливите стопанки. Само каците за кисело зеле стояха самотно празни и очакваха хилещите се още в градините зелки. Скоро щяха да потънат и те под дървената кръстачка, да ги затиснат с тухла, за да не изскачат любопитните зелки и да дишат. Току от някоя къща се чуваше бръмчащия рев на резачките за дърва, после късия и отсечен звук на цепеща брадва и под навесите грамадата от дърва за печките растеше, та растеше...

  Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща"

 Днес ми замириса на печени чушки. Усмихнах се и се замислих за есента. Не я чакам с тъга... напротив. През есента е толкова красиво. Обзема те мир и топлина и си я прегръщаш... като нещо свое...

Есен с мирис на печени чушки! 

Из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" на Даниела Паскова

  "Благодатната есен – най-важният и може би, най-трудният сезон за хората, изхранващи се от недрата на майката Земя. Сезонът на изобилието. Тогава се вижда колко сурова и капризна е била зимата, колко животворна и нежна пролетта, и колко дашно и благосклонно лятото. През есента черната земя награждава с реколта стопаните си. Да събереш плодовете на труда си от полето носи сладка наслада. Гледката на обилната реколта топли добре през цялата зима. Радва окото и възбужда сетивата. Напомня за напъпил богат цвят, вързал в сочен плод, сладък и напращял... та чак да се пръсне от зрялост. Плод, готов да го вкусиш, сокове да погалят небцето още щом го зърнеш и в гърлото ти да се излее сладко изобилие. Притваряш очи и преглъщаш благодат..."

Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: " Малките неща" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

 11.02.2022 г.

   

Днешната доза любов...

   Топлото време в края на зимата носи добро настроение. Слънцето заслепява, но все още топли малко. Като че ли, ни се иска да се спрем, да притворим очи и да изложим поне лицето си на лъчите, понеже все още сме облечени дебело. Да стоплиш лицето си на слънцето, да огрее вътре в душата ти и да усмихне сърцето ти... какво по приятно чувство. Напомня ми малко на... любов. Любов към живота и надежда за щастие.

   Обичайте живота си!

  Остават 3 дни до празника на любовта. Отстъпката за сборника с разкази "Мирише на звезди" е до 14 февруари. Поръчайте си книжка. Подарете на любимата си малко любов.

Из: " Малките неща" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

 Целият разказ прочетете

 в сборник "Мирише на звезди"

 поръчка тук

"Зад тежък тъмен облак се показа рогчето на луната. Черните сенки на дърветата оживяха. Плъзнаха се по калната трева в парка, разпериха хищни пръсти и отново избледняха, не успели да докопат жертва. Облак изтри лунния сърп и небето пак притъмня, а над селото се спусна гъста мъгла. Въздухът тежеше влажен. Лек полъх сляпо раздухваше на всички посоки талазите водни капки, като бял гъст дим от селски комин.

...

Луната блесна за миг, вятърът се втурна и раздуха стелещата се бяла завеса, а люлките замряха ококорено. Тогава той я видя. Това не беше самотата му – беше жива и истинска жена, седяща на пейката и рееща поглед в тъмнината. Вятър играеше в дългите ѝ къдрици, а цветът на дрехата ѝ беше учудващо ярколилав на фона на сивата нощ.

Иван разтърси глава, за да прогони видението, премигна и образът изчезна с луната. Остави в душата му само странен трепет и неспокойство. 

   Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

 27.01.2022 г.

Обещах си до празника на влюбените всяка сутрин да качвам части от разказите в "Мирише на звезди", които говорят за любов. А те вътре са много... млада, зараждаща се току що, изкуството на флирта и събуждането на заспали спомени с привкус на отминала обич... Затова наричам разказите в новата ми книга "приказки за любовта". И въпреки че не обичам много този празник... нека използваме всеки повод за да възпеем това велико чувство. Обичайте...

   Ето днешната порция любов от разказа "Малките неща" - из "Мирише на любов"

Целият разказ прочетете

 в сборник "Мирише на звезди"

 поръчка тук

"Иван и Деница впериха поглед в Мария. Тя поруменя и по лицето ѝ се плъзна плаха усмивка.

Няма по-силна магия от младата зараждаща се любов, озарила лицето на жена. Любов, като утринен изгрев над море – плъзга лъчи по водните талази, запалва блясъка на белите гребенчета на върха на вълните и чертае златна пътека във влюбено сърце. Любов, като първи слънчев лъч, който озарява небето и рисува шарена дъга сутрин след дъжд. После, засилен, се спуска от малко бяло пухкаво облаче и се приземява със смях на покрива на селска къща.

– Е, красива е, нали, Дени? – Иван намигна съзаклятнически на детето.

Сърдитото му личице се отпусна, то се усмихна и в погледа му блесна дяволит пламък."

Поръчайте книгата със съобщение и си направете подарък в името на любовта.

Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

 26.01.2022 г.

Обичам лимоновите дръвчета. Напомнят ми за тате. Той искаше много да къса лимончета на терасата си. Мама все още бере по някое жълто дъхаво лимонче и макар да поокапаха и пооплешивяха и сега скъсам ли листо, разтрия ли го в ръката си и ми навява спомен...

Ароматите много често събуждат прекрасни спомени.

Лимонените дръвчета в разказа "Малките неща" от "Мирише на звезди" са в негова памет. Обичам те татко.

Илюстрация: Михаил Пасков

Разказ от сборник с разкази 

"Мирише на звезди"

 поръчка тук

"Иван влезе в къщи. Преоблече се набързо със сухи дрехи и излезе на двора. Огледа се и грабна саксията с лимончето. От години отглеждаше две такива растения с много любов. Предната зима подари едното на кръщелницата си. Искаше да я зарадва, защото детето беше тъжно след прекарана тежка пневмония и сега той си спомни широката му усмивка, като зърна нежното ухаещо растение. Беше чувал от старите баби, че лимоновите дръвчета действат пречистващо на въздуха в стаята и гонят болестите. На пролет Денито влетя при него, като крещеше: „Цъфна, цъфна! Лимончето ми цъфна... Я да видя твоето...”

Тази година двете растения дадоха плод за първи път. Иван се грижеше за тях като за свои деца и учеше Деница как се опрашват. Подрязаха ги заедно през пролетта и после през август отново, след като откъснаха първите жълти ароматни плодове. Малките дръвчета продължиха да цъфтят и вързват през цялото лято, макар че не всички плодове успяваха да пораснат и да се оцветят в жълто. Като за първа година на плододаване се справиха добре под зорките грижи на Иван и момичето. Дени се радваше по детски на няколкото дъхави лимончета и не даваше на майка си да ги среже дълго време. Сега вече на растението на Иван беше останало само последното лимонче – наляло се в жълто и готово за късане."

Сборник с разкази

"Мирише на звезди"

Даниела Паскова

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди"

      От сборник с разкази 

"Мирише на звезди"

 поръчка тук

Младата зараждаща се любов е нещо вълшебно. Не е ли сега времето на вълшебствата. По Коледа ставали чудеса... Да стоплиш душата си с трепет, да разровиш огнището в сърцето си и да отвориш сетивата си за магии... Нека това се случи на всеки на Коледа. Защото чудеса се случват... Вярвайте!

С няколко реда от разказа "Малките неща" пожелавам на всеки да се докосне до магията на любовта. И въпреки, че една жена може да изстрада много и да загуби смисъла да живее, вярвайте... Вярвайте, че винаги има надежда...

из:"Малките неща" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

"Няма по-силна магия от младата зараждаща се любов, озарила лицето на жена. Любов, като утринен изгрев над море – плъзга лъчи по водните талази, запалва блясъка на белите гребенчета на върха на вълните и чертае златна пътека във влюбено сърце. Любов, като първи слънчев лъч, който озарява небето и рисува шарена дъга сутрин след дъжд. После засилен се спуска от малко бяло пухкаво облаче и се приземява със смях на покрива на селска къща... "

Направете си подарък за Коледа като поръчате "Мирише на звезди". Мъжете ще кажат: Разкази за любовта... хм, глупости! Не мислете, че за вас, господа, няма нищо в книгата. Ще бъдете изненадани, за колко обрати и силни разтърсващи случки ще прочетете там. И не само, майсторството на флирта... Ето за какво можем много да си поговорим...

   Сборникът току що излезе от печат.

Бъди от първите читатели. 

Направи си подарък за празниците.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

Малките неща

 Разказ от сборник с разкази 

"Мирише на звезди"

 поръчка тук

Зад тежък тъмен облак се показа рогчето на луната. Черните сенки на дърветата оживяха. Плъзнаха се по калната трева в парка, разпериха хищни пръсти и отново избледняха, не успели да докопат жертва. Облак изтри лунния сърп и небето пак притъмня, а над селото се спусна гъста мъгла. Въздухът тежеше влажен. Лек полъх сляпо раздухваше на всички посоки талазите водни капки, като бял гъст дим от селски комин.

Златното на есента сивееше в такива тъмни вечери, но това не пречеше на Иван да направи вечерната си разходка из селото. Обичаше да преминава през малкия парк нощем. Никой не смееше да пристъпи там щом слънцето се скриеше. Люлките се полюшваха пусти, скърцайки зловещо, а детската катерушка хвърляше сенки, като решетки на килия. Иван прегръщаше самотата си вечер в този парк и знаеше, че тя го чака там – седнала мълчаливо на пейка или клатейки крака от люлка. Тази вечер имаше странното чувство, че има още някой. Взираше се в тъмата. Искаше му се да духне талазите бяла стелеща се мъгла и да погледне в нощта. Като че ли днес търсеше нещо...

Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"

    Сборникът току що излезе от печат.

Бъди от първите читатели. 

Направи си подарък за празниците.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова