11.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Топлото време в края на зимата носи добро настроение. Слънцето заслепява, но все още топли малко. Като че ли, ни се иска да се спрем, да притворим очи и да изложим поне лицето си на лъчите, понеже все още сме облечени дебело. Да стоплиш лицето си на слънцето, да огрее вътре в душата ти и да усмихне сърцето ти... какво по приятно чувство. Напомня ми малко на... любов. Любов към живота и надежда за щастие.
Обичайте живота си!
Остават 3 дни до празника на любовта. Отстъпката за сборника с разкази "Мирише на звезди" е до 14 февруари. Поръчайте си книжка. Подарете на любимата си малко любов.
Из: " Малките неща" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"
"Зад тежък тъмен облак се показа рогчето на луната. Черните сенки на
дърветата оживяха. Плъзнаха се по калната трева в парка, разпериха хищни пръсти
и отново избледняха, не успели да докопат жертва. Облак изтри лунния сърп и
небето пак притъмня, а над селото се спусна гъста мъгла. Въздухът тежеше
влажен. Лек полъх сляпо раздухваше на всички посоки талазите водни капки, като
бял гъст дим от селски комин.
...
Луната блесна за миг, вятърът се втурна и раздуха стелещата се
бяла завеса, а люлките замряха ококорено. Тогава той я видя. Това не беше
самотата му – беше жива и истинска жена, седяща на пейката и рееща поглед в
тъмнината. Вятър играеше в дългите ѝ къдрици, а цветът на дрехата ѝ беше
учудващо ярколилав на фона на сивата нощ.
Иван разтърси глава, за да прогони видението, премигна и образът изчезна с луната. Остави в душата му само странен трепет и неспокойство.
Сборник с разкази
Няма коментари:
Публикуване на коментар