12.02.2022 г.

Из: "Незабравки" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

 12.02.2022 г.

Днешната доза любов...
Колкото и да е модерно да се говори за равенството между половете, всички знаем че такова нещо няма. Е, все пак зависи от сферата, в която правим съпоставянето. Всъщност половете са различни. Няма нищо лошо нещата да са различни. Мразя стереотипите и закостенелите разбирания за половете. Определено те вече не са на мода.
"Жените трябва да са слаби, красиви и нежни."
"Мъжете трябва да са силни мачовци, които да ръмжат, псуват и плюят звучно."
Това са глупости. Но мразя и приказките за трети пол. 
Та, нека сме толерантни с избора на мирогледа на всеки индивид поотделно. Трябва да приемам, че има жени, които са по-груби и напомнят мъжкото държание, както и има мъже - нежни, чувствителни и мили. Всъщност, като се върна на темата за любовта... Всеки намира своята половинка. Тя му пасва перфектно понякога, друг път пробва втори, трети и т.н., но важното е да търсим любовта. Защото без нея сме загубени.
Винаги ми е била интересна гледната точка на мъжете за любовта. Дали защото съм жена или просто защото съм... ама че любопитно същество. :) Не зная!
Интересно ми е да слушам как мъжете си говорят за любовта. Ако можеше да съм невидима тогава, щеше да е супер. Само едно ми се иска да кажа на всички (и мъже и жени):
Не се старайте да следвате стереотипите. Ние все пак сме хора, не овце. Не е задължително мъжете да са "грубите", а жените да са "лигавите". Има толкова нюанси на възприятието за любовта. Просто бъдете цветни и приемайте чуждата гледна точка.

 Целият разказ прочетете
 в сборник "Мирише на звезди"

Част от "Незабравки" - разказ от сборника "Мирише на звезди":


  "Съботната вечер беше топла и приятна. Антон вече чакаше пред входа и Росен побърза да излезе. Слязоха на плажа. Бризът разхлаждаше и беше приятно. Росен на харесваше глъчката там вечер. Прекалено шумно беше.
  – Тони, вярваш ли в любовта от пръв поглед? – запита той.
  – Какво? Ха-ха, ти да не си откачил? Такова нещо няма. Има секс от пръв поглед, но чак пък любов. Забелязвал ли си как понякога очите на жената, още като те погледнат, и ти казват: „Навита съм ти!” Много обичам такива жени. – Антон се ухили и потри дланите на ръцете си.
  – И какво като ти казват това? После какво остава? Една празнота, докато не я запълниш с поредната навита. Уморих се, Тони. Това вече не ми е достатъчно.
  – Ех, Роска. Романтик си си ти. Това е заради цветята. Те те правят такъв смотльо. Наслаждавай се на момента бе, момче. Животът е кратък. Наздраве!
  – Наздраве, приятелю! Цветята не са виновни за нищо. Нямаш и идея колко са красиви сутрин. Като че ли се отварят за първия слънчев лъч. Търсят го и когато ги погали пръскат аромата си и носят вълшебство.
  – Дрън-дрън… Глупости! Отваряли се за първия слънчев лъч. Цветята са си цветя и нищо повече. Използваш ги просто за да влезеш в гащите на някоя мацка и толкова. Жените са глупави. Една роза и са готови да ти пуснат. Съвсем не е нужно постоянно да им сваляш звезди.
  – Не е така, Тони. От цветя не разбираш, по добре не коментирай. От психиката на жените също. – Росен се усмихна и отпи от студената бира.
  – Не разбирам аз, друг път. Затова си намирам мацки, пък ти, големия разбирач, си стоиш сам и броиш съцветия. – сега беше ред на Тони да се усмихне.
  – Не може да не си изпитвал такава любов. Тя идва мигновено и те изпълва целия. Съзнанието ти се фокусира само и единствено върху мисълта за другия, върху идеализирания му образ и влечението ти към него.
Росен се загледа в морето.
  – Леле! Само не ми казвай, че си станал и философ вече. Изтрещял си бе, човек! Я си фокусирай вниманието на нещо по-реално и истинско. – Тони кимна с глава, посочвайки съседната маса, на която стояха две красиви жени, весело бърбореха и се смееха.
  – Тони, това е уникално чувство. И не забравяй, че може да се случи на всеки. Дори и на този, който съзнателно бяга от него. – Росен продължаваше да се опитва да намери разбиране и поощрение от приятеля си.
  – Уникално, грънци! Аз не вярвам в любовта от пръв поглед. Това е за тийнейджъри, а не за улегнали мъже каквито сме вече ние. Не се вдетинявай, приятелю! – отсече той и отново хвърли бърз поглед на съседките по маса.
  – Не съм съгласен. Потребността да се влюбиш, Тони... Тази потребност идва от неосъзнатото чувство, че нещо не ни достига. И влюбвайки се веднага усещаме пълнота и завършеност. Нямаш и идея колко прекрасно чувство е…
  – Тц-тц-тц, приятелю, тотално си се чалнал. Ще се почувствам напълно завършен когато си тръгна с ето тази мацка там. – Тони посочи с поглед едната от двете жени на съседната маса.
  – И какво, ще се забавлявате и толкова. Ще си доволен ли сутринта като се събудиш?
  – О-о-о да! И още как. Погледни я само. Апетитно парче. – Тони облиза устни и отпи от бирата. – Ама ти май сериозно, а? Виж, Роска, прав си, че потребността от търсене на сродната душа е заложена у всеки. Но чак пък от пръв поглед. Та нали трябва да се опознаете и да видите дали ще си паснете. И не говоря само за характерите. Пасването, философе, е важно и в леглото. Така като я гледам тая, перфектно ще ми пасне!
  И двамата се усмихнаха и чукнаха чашите с вече привършващата бира. Често спореха на различни теми. Росен си спомни реакцията на приятеля си, когато му сподели идеята си за бизнеса с цветя.
  „Ти си се побъркал!” – му беше казал Антон тогава – „Това е за жени. Ще ми сееш и отглеждаш китки. Да не си женчо?”
...



   Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова

  
Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова


 




Няма коментари:

Публикуване на коментар