13.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Колко е важно да бъдеш откровен в любовта?
Ако тя е истинска, мисля че това е най-важното. Да слагаш маска с този, който те обича е подло и винаги води до срив накрая.
Някъде бях чела, че някои човеци са точно като една стотинка - двулицеви и нищо не струващи. Та... обичайте с открито сърце. Нищо, че може да се почувствате голи в някой момент. Когато обичаш истински не трябва да се страхуваш от нищо.
Из "Концерт" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"
Колко е важно да бъдеш откровен в любовта?
Ако тя е истинска, мисля че това е най-важното. Да слагаш маска с този, който те обича е подло и винаги води до срив накрая.
Някъде бях чела, че някои човеци са точно като една стотинка - двулицеви и нищо не струващи. Та... обичайте с открито сърце. Нищо, че може да се почувствате голи в някой момент. Когато обичаш истински не трябва да се страхуваш от нищо.
Из "Концерт" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"
Странно общество. Дали това не е връщане към първобитния строй, където животинското надделява и мисълта отсъства? Всички казват: „Живей тук и сега!” Но помним ли после такъв живот? Аз започвам да забравям. Това са нетрайни емоции. Естествено не мисля, че те са безсмислени и пошли. Душевната наслада, пък била тя и кратка, е като вълшебен еликсир, подслаждащ сивото ни ежедневие. И какво именно помним? Остават спомените и приятелите. Ако са достойни и докосващи, се запечатват дълбоко. Ако са безсмислени брътвежи и повърхностни емоции, се забравят бързо. Важното е да не носят горчилка.
Това странно общество малко ми напомня за летеж на въображение. Иска ти се да се откъснеш от реалността, да забравиш скучния и безцветен живот, на който си се врекъл, за да се почувстваш друг човек. А понякога си поставяш направо цел да се преобразиш. Слагаш маската, която те прави точно такъв, какъвто образ рисува въображението ти за идеала. Стремиш се да не излизаш от рамките на този образ няколко дни, не дай си Боже, да се излъжеш и случайно да изразиш себе си в някоя дискусия... и те гледат като пришълец. Май вече съм пришълец! Научих се да ценя важното, да отсявам ненужното и да игнорирам глупостта. Времето на тази земя е изключително малко, за да си позволим да го пилеем.
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар