10.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Утрото ражда деня. Утрото диктува настроението и стремежите ти за порив в този ден. И обръщането на нагласата е понякога много трудно.
Има хора, които не могат да се събудят с усмивка. Не че не могат, те просто не искат. Обичат да мрънкат и да оплакват "злата си съдба". А не се замислят, че винаги има повече от една гледни точки. И че нагласата е важна...
Нека тренираме мислите и ума си за добра нагласа всяко утро. Така както се ражда деня с изгрева трябва да се ражда и нашия порив за летеж...
Част от разказа "Аромат на пролет и море"
"Алекс се покачи на скалите и приседна на ръба. Отдолу тихо се разбиваха вълните. Шепотът им беше нежен и приятен. Небето сивееше. Имаше още време. Мъжът се загледа в хоризонта. В далечината леко сияние предвещаваше скорошното раждане на деня. Слънцето изпращаше послания и облачетата на изток проблясваха с магическа светлина. Викове на чайки раздираха тишината.
Алекс се възхищаваше на
приказната картина. Вдигна фотоапарата и направи няколко снимки. Чакаше първите
слънчеви лъчи. Всеки изгрев за него беше различен. Веднъж денят се раждаше с
усмивка и тържествено. Друг път първите лъчи се подаваха плахо и леко се
плъзгаха по морето. Слънчевата пътека го омагьосваше. Винаги беше уникална и
неповторима. Небето се отразяваше в нея и рисуваше причудливи форми с цвета на
утринно вълшебство. Отпусна ръката с фотоапарата и сведе поглед.
За миг забрави за изгрева. Въздъхна и притвори очи. Стоеше така, приседнал на
края на скалата и се опитваше да потуши мъката в сърцето си. Първият слънчев
лъч го погали. Нежно и леко се плъзна по лицето му и зад клепачите му проблесна
лека светлина. Той отвори очи и вдигна фотоапарата. Изгревът беше приказен.
Раждаше се един нов ден."
Няма коментари:
Публикуване на коментар