9.02.2022 г.

"Душевна наслада" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

 09.02.2022 г.

  Днешната доза любов...
  Какво е любовта? Първата асоциация на всеки е за любовта между мъж и жена. Да, всъщност тя е важна... Тази, без която няма да е възможно да се случва кръговрата в живота. Тази, която в разцвета на човека определя не само пътя му, но и щастието, мечтите и копнежите. Всъщност способността да обичаш тласка напред. Просто намираш смисъл...
  Любовта има толкова много лица. Мисълта за приближаващия Св. Валентин ни навява само романтични чувства, но аз днес се замислих и си зададох няколко въпроса: Колко хора всъщност обичам? Колко мигове и случки са ме карали да се чувствам щастлива? Колко изречени думи или само поглед са стопляли душата и сърцето ми? Еми-и-и много са...
Затова днешната доза любов нека да е за всички онези неща, които ни тласкат напред... Обичта, любовта, щастието... винаги са били в малките неща. Онези, без които бихме живели нещастни и без смисъл. 
  Търсете малките неща и мигове. Те всъщност са големия двигател на живота.
  "Душевна наслада" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"

Още прочетете в сборник
 "Мирише на звезди"





 "Няма нищо по-прекрасно от разливащо се чувство на екстаз, което като тежка лава бавно пълзи и пали душата. Не признава прегради и прониква навсякъде, затопляйки сърцето и разтапяйки мислите. Като величествена река носи наслада по вените и всяка клетка трепти, изпълнена с живот. Мислите се обличат в реалност, мечтите оживяват и копнежите се сбъдват. Не е трудно. Достатъчно е да имаш поне едно... само едно от изброените вълшебства. Блажени са тези, които си имат по малко от всичко.
  Замисли се какво имаш ти и ще се усмихнеш, защото едва ли съществува човек, който да няма поне една магия от тези:
  Една целувка – нежна и чувствена, която да запали пеперудено усещане в стомаха ти.
  Думите „Обичам те!”, произнесени от любящо сърце, които те изстрелват в космоса.
  Прегръдката, силна и обгръщаща те здраво. Сякаш ти казва: „Няма да те пусна, докато не го пожелаеш сама!”
  Изгревът на слънцето, галещ очите.
  Нежно бяло облаче в синьото небе на отиващо си лято.
  Красотата на разцъфнало в саксията на прозореца ти мушкато.
  Лек вечерен бриз, носещ мириса на кротко море.
  Приятелството – това истинското, без фалш и завист.
  Ръчичките на дете, вкопчени във врата ти.
  Усмивката на случаен непознат на улицата.
  Щастието да правиш това, което обичаш.
  Мигът на задоволство, след напрегнат успешен ден.
  Звуците на птиците в прохладна лятна утрин.
  Споменът за летеж…
  Сънищата, които те събуждат с усмивка.
  Изненадата от подарена неочаквано целувка по челото, когато очакваш тя да е по устните.
  Палитрата на изпъстрена с цветове картина, миришеща още на акрил.
  Смехът, този, който усмихва дори сърцето ти.
  И въздишката след раздялата, помахала с ръка за довиждане, а не за сбогом.
  Тръгваш си, но знаеш, че оставаш. Там си – в мислите, чувствата и сърцето. В прегръдката си още, сгушена и тиха, и летиш на крилата на изречени думи и ехото ги повтаря отново и отново... часове, дни, докато ушите не чуят отново: „Здравей, слънце!” -  и колелото прави нов оборот, бавно и сигурно, водещ те по пътя към екстаза на мислите.
  Душевна наслада! Никак не е трудно, стига да се научиш да я усещаш, защото всички ние я изживяваме всеки ден по няколко пъти.



  Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова

  
Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова




Няма коментари:

Публикуване на коментар