08.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Дали чак когато загубим любовта осъзнаваме колко силно сме обичали?
Замисляйки се за това, вече напълно съм убедена, че не любовта боли... Когато вече я няма боли много, да..., но боли вече самотата.
из: "Звездна магия" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"
"„Той идва само когато има звезди.” – шепне тя.
И ето го. Слиза от небето и присяда до нея на стълбите. Прегръща я нежно, шепне тихо и гали косите ѝ с невидима длан. Тя притваря очи и живее само за този миг, докато силуетът му не се стопи в тъмнината и образът му не се качи в небесата. Тя остава още малко – там на стълбите на къщата. Сама, загледана в звездното небе. После бавно се изправя и пристъпва прага на неговата къща, влиза в неговата стая и ляга в неговото легло. И плаче, плаче, докато навън се развидели и звездите избледнеят. Тогава свършват сълзите и на мъката ѝ остава свидетелка само мократа възглавница на празното място до нея на леглото."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар