Есента е особен сезон. Има си от всичко. Красива е. Все още е топло през деня, но утрото е свежо и хладно. Шумолят листата и бавно пожълтяват, а слънцето гледа отгоре някак тъжно. А хората... на тях им се иска най-много да спрат времето. И когато осъзнаят, че връщане назад няма, просто се загръщат с лек шал и душата им се пълни с меланхолия.
Аз обаче обичам есента. Винаги ме кара да се усмихвам. Онази леката, но продължителна и мила усмивка, която успокоява темперамента, заглажда ръбовете на нервите и носи спокойствие и топлина... за да си ги скатая за зимата, че да имам с какво да запаля въгленчетата в жаравата. За да ти е топло на душата не се иска много... Просто малко любов, нежна ласка, приятелска ръка на рамото и леката усмивка на есента. Като дете...
Из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова
"Ведро есенно съботно утро. Слънцето леко се плъзна над хоризонта, жълтото премина в златно, а по мокрите още улици
малките локви започнаха да се свиват и изчезват срамежливо.
Денят на село започваше още с изгрева. Имаше още толкова работа, за да
се подготви всичко за зимата. Подреждаха се буретата с младото вино, избистрило
се вече като небето тази сутрин след среднощната буря. Джибрите бяха паднали и
оставаше само да се свари ракийката. Прибираше се последната за годината
зимнина в мазите. Пъстри буркани туршия, събрали цветовете на зрели зеленчуци.
Едро смляна селска лютеница, чийто аромат още се носеше от голямата тава,
почерняла отдолу от близналия я пламък в селското огнище. Малки бурканчета с
кьопоолу, от които като че ли през капачката още миришеше на прясно счукан
чесън, възбуждащ апетита. Мъдрещи се в щайгата буркани с камби, загубили
червеното си и обагрили се в оранжево след попарването в горещата саламура. И кехлибарено
сладкото от настъргани дюли. Всичко това радваше вече очите на работливите
стопанки. Само каците за кисело зеле стояха самотно празни и очакваха хилещите
се още в градините зелки. Скоро щяха да потънат и те под дървената кръстачка, да ги затиснат с тухла, за да не изскачат любопитните зелки
и да дишат. Току от някоя къща се чуваше бръмчащия рев на резачките за дърва,
после късия и отсечен звук на цепеща брадва и под навесите грамадата от дърва
за печките растеше, та растеше...
Сборник с разкази
Няма коментари:
Публикуване на коментар