Магията на флирта винаги усмихва.
Обичам закачката и усмивката, които неминуемо се появяват на устните ми щом зачета разказа си "Магнит". Дълъг е 48 страници, а се чете на един дъх. Така се получавало с този вид проза (разказът е чиклит). И въпреки че на пръв поглед повествованието изглежда лековато, аз наистина много го харесвам. Щом накара писател като Стефан Бонев (който открито си призна че не харесва този жанр) да каже, че разказа е добър значи наистина се е получил добре. Носи настроение и стимулира мечти...
Из "Магнит" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова
"– Добър вечер. Към ЖП-гарата, ако обичате.
– Добър вечер. След малко сме там.
Шофьорът на таксито погледна в огледалото и потегли. Пътничката му беше красива жена.
– Заминавате ли някъде, госпожице? – полюбопитства мъжът.
– Не. Мисля да се разходя до ЖП-гарата, за да си купя хляб. – тросна се тя.
Ина стрелна яден поглед към нахалния шофьор. Мразеше празните приказки на мъжете от типа: „Здрасти, как си-и-и?” Строгият ѝ поглед в огледалото сложи край на разговора. Тя се облегна назад и затвори очи.
„Ах, този мъж… Защо не мога да изтрия образа му от мислите си? Какво ми става, по дяволите? Може би няма да го видя никога повече.”
Горчива болка стисна Ина за гърлото. Ян я караше да настръхва само с един поглед. Всъщност и гласът му беше достатъчен, за да я изстреля на високо. Никога не ѝ се беше случвало нещо подобно.
„Какво има в него? Защо ме разтреперва така?” Ина търсеше отговорите, но мисълта ѝ отказваше да разсъждава и само чувстваше… Чувстваше нежния му допир и леката му целувка. Искаше ѝ се да я целуне поне още веднъж. Колко много ѝ се искаше…
Телефонът ѝ завибрира и тя подскочи на седалката в таксито.
– Добър вечер. След малко сме там.
Шофьорът на таксито погледна в огледалото и потегли. Пътничката му беше красива жена.
– Заминавате ли някъде, госпожице? – полюбопитства мъжът.
– Не. Мисля да се разходя до ЖП-гарата, за да си купя хляб. – тросна се тя.
Ина стрелна яден поглед към нахалния шофьор. Мразеше празните приказки на мъжете от типа: „Здрасти, как си-и-и?” Строгият ѝ поглед в огледалото сложи край на разговора. Тя се облегна назад и затвори очи.
„Ах, този мъж… Защо не мога да изтрия образа му от мислите си? Какво ми става, по дяволите? Може би няма да го видя никога повече.”
Горчива болка стисна Ина за гърлото. Ян я караше да настръхва само с един поглед. Всъщност и гласът му беше достатъчен, за да я изстреля на високо. Никога не ѝ се беше случвало нещо подобно.
„Какво има в него? Защо ме разтреперва така?” Ина търсеше отговорите, но мисълта ѝ отказваше да разсъждава и само чувстваше… Чувстваше нежния му допир и леката му целувка. Искаше ѝ се да я целуне поне още веднъж. Колко много ѝ се искаше…
Телефонът ѝ завибрира и тя подскочи на седалката в таксито.
От Ян:
Иванина, дали ще е странно за околните ако пръсна малко от парфюма ти зад ухото си? Искам да те усещам постоянно до мен. Как мислиш?
Апропо: Вече го направих. М-м-м! Задоволено обоняние, но пък сега очите ми те жадуват…
Ян – адски гладен…
От Ина:
Странно ли? Това направо е перверзно. Как не те е срам? Женските парфюми не са подходящи за арогантни типове.
Апропо: Отскочи до ресторанта и ще задоволиш глада си.
Ина – от таксито,
пътуващо към ЖП-гарата
Ян подскочи. Тази жена го влудяваше. Представи си мълниите в очите ѝ
докато е писала това съобщение и усети на мига възбуда, а дишането му се насече.
Трябваше да си даде миг, за да може да поеме
дъх и да отговори:
О-о-о, пътуваш ли вече? Заболя ме… Искам да те видя за миг.
Апропо: В ресторанта съм. Чакам те!
гладен, гладен…
Ина се ококори. Сладка тръпка премина през стомаха ѝ. Вдигна ръка и
докосна устните си. Настръхна. Толкова много жадуваше поне за още една целувка.
„Хм-м-м, това е лудост! Мога ли да го направя?” Сърцето ѝ се блъскаше в
гърдите като полудяло, а ръцете ѝ трескаво затърсиха есемеса с адреса на
ресторанта. „Къде е, по дяволите?” Невероятно облекчение я изпълни когато го
намери.
– Ще се отбием за малко на един адрес преди гарата. Ако обичате…
Ина се облегна отново назад и потъна в седалката. Искаше да се скрие от срам, но тази възбуда в слабините я побъркваше, а устните ѝ… просто бяха гладни за него. Набра текста на ново съобщение и прибра телефона в чантата си.
От Ина:
В ресторанта правят ли дайкири? Нямам много време… поръчай веднага. Устните ми жадуват вкуса... ти.
Ян изпъшка. Скочи и бързо се отправи към изхода на ресторанта.
– Но, Шефе? Не сме приключили… – управителят вдигна вежди в недоумение.
– Шт, мълчи! После!
Ян изскочи на тротоара пред ресторанта точно когато таксито на Ина паркираше отпред. Той отвори вратата и подаде нетърпеливо ръка. Ина пое дланта му и грациозно излезе навън. Ян я притисна силно към колата и впи жадно устни в нейните. Светът ѝ се завъртя, дъхът ѝ секна и краката ѝ се подкосиха. Ако той не я държеше здраво може би щеше да се строполи на земята обезумяла от възбуда. Устните му я изгаряха. Страстно и диво захапваха, засмукваха, вкусваха жадно. Тялото му се размърда, леко отхлаби натиска, а горната част на крака му се плъзна между бедрата ѝ, леко ги разтвори и я притисна силно отново. Ина изпъшка тихо в целувката. Той пощуря, плъзна ръце през кръста ѝ, отлепи я от колата и я залепи за себе си – плътно, а устните му я пиеха ненаситно.
– Ще се отбием за малко на един адрес преди гарата. Ако обичате…
Ина се облегна отново назад и потъна в седалката. Искаше да се скрие от срам, но тази възбуда в слабините я побъркваше, а устните ѝ… просто бяха гладни за него. Набра текста на ново съобщение и прибра телефона в чантата си.
От Ина:
В ресторанта правят ли дайкири? Нямам много време… поръчай веднага. Устните ми жадуват вкуса... ти.
Иванина
– Но, Шефе? Не сме приключили… – управителят вдигна вежди в недоумение.
– Шт, мълчи! После!
Ян изскочи на тротоара пред ресторанта точно когато таксито на Ина паркираше отпред. Той отвори вратата и подаде нетърпеливо ръка. Ина пое дланта му и грациозно излезе навън. Ян я притисна силно към колата и впи жадно устни в нейните. Светът ѝ се завъртя, дъхът ѝ секна и краката ѝ се подкосиха. Ако той не я държеше здраво може би щеше да се строполи на земята обезумяла от възбуда. Устните му я изгаряха. Страстно и диво захапваха, засмукваха, вкусваха жадно. Тялото му се размърда, леко отхлаби натиска, а горната част на крака му се плъзна между бедрата ѝ, леко ги разтвори и я притисна силно отново. Ина изпъшка тихо в целувката. Той пощуря, плъзна ръце през кръста ѝ, отлепи я от колата и я залепи за себе си – плътно, а устните му я пиеха ненаситно.
– Госпожице, ако искате да стигнем навреме, за да си купите… хляб, ще
трябва да тръгваме. Трафикът още е натоварен. – шофьорът на таксито беше подал
глава през прозореца и се хилеше.
Ян отлепи устни с нежелание от нея, хвърли смразяващ поглед към ухиления мъж в колата и се обърна отново към Ина.
– Казах ти, че съм адски гладен, Иванина. М-м-м, благодаря ти. Невероятно вкусна си.
– Аз… аз… – гласът на Ина трепереше – Трябва да тръгвам.
– Да. – по лицето му премина тъмна сянка – Може ли да ти пиша от време на време? Имам нужда от теб. Моля те!
Ина само кимна. Беше загубила гласа си там някъде в тази целувка. Беше загубила и разума си… луднала беше, но и толкова щастлива.
Таксито се изгуби в далечината. Ян се извърна, хвърли разярен поглед към костюмирания мъжага на входа на ресторанта, който го гледаше и се подсмихваше.
– Изтрий тази идиотска усмивка от устните си, Ачо, че …
– Да, шефе, извинявай.
Охранителят забучи поглед в земята и си залепи страховита физиономия на лицето. С крайчеца на едното си око видя как Ян влезе в ресторанта и тръшна ядно вратата след себе си.
– Макс, налей ми едно.
– Дадено, шефе.
Барманът побутна към него чаша с тъмно-кафява течност. Ян я надигна жадно и глътна питието на екс."
Ян отлепи устни с нежелание от нея, хвърли смразяващ поглед към ухиления мъж в колата и се обърна отново към Ина.
– Казах ти, че съм адски гладен, Иванина. М-м-м, благодаря ти. Невероятно вкусна си.
– Аз… аз… – гласът на Ина трепереше – Трябва да тръгвам.
– Да. – по лицето му премина тъмна сянка – Може ли да ти пиша от време на време? Имам нужда от теб. Моля те!
Ина само кимна. Беше загубила гласа си там някъде в тази целувка. Беше загубила и разума си… луднала беше, но и толкова щастлива.
Таксито се изгуби в далечината. Ян се извърна, хвърли разярен поглед към костюмирания мъжага на входа на ресторанта, който го гледаше и се подсмихваше.
– Изтрий тази идиотска усмивка от устните си, Ачо, че …
– Да, шефе, извинявай.
Охранителят забучи поглед в земята и си залепи страховита физиономия на лицето. С крайчеца на едното си око видя как Ян влезе в ресторанта и тръшна ядно вратата след себе си.
– Макс, налей ми едно.
– Дадено, шефе.
Барманът побутна към него чаша с тъмно-кафява течност. Ян я надигна жадно и глътна питието на екс."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар