Есента винаги настъпва бавно и неусетно. Като пакостник по терлици, замислил беля. Докато се усетиш и си извадил вече по-дебеличкото яке. В гардероба още стоят летните дрехи. Гледаш ги всеки ден и ти се иска да посегнеш още поне веднъж към тях, но тънкия студен ветрец те спира. Иначе слънцето се мъчи да излъже всички. Поглеждаш през прозореца, а то пече ли пече... точно като през лятото. Ама всеки знае, че отвори ли външната врата и ще го близне есента, а тялото му ще настръхне.
Обичам през есента да стоя на слънце. Костите ми, като че ли, се стоплят чак и ми става едно такова мило и мързеливо на душата. Сякаш есента ме кара да се поспра и да въздъхна с наслада като за последно преди да прекрача... Всички имаме нужда да поспрем за миг. Да съберем сили и да се засилим за големия скок в мразовитата преспа на зимата. А жълтото... Всъщност всички есенни цветове помагат на очите, съзнанието и душата да отпочине за миг. Топли цветове - топли емоции. И си чакаме циганското лято...
Из: "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" на Даниела Паскова
Целият разказ прочетете
"Циганското лято е
особен сезон. Разтваря сърцата като за последно, преди да ги скове тежката и
студена зима. Поканва в душите копнежите и надеждите за любов и топлина, които
не ще изстинат през мразовитите дни и не ще се превърнат в пепел в огнището.
Само ще разгорят огъня все повече и повече и най-много да се превърнат в огнени
искри над жарава от страстни чувства, светещи и танцуващи в нощта като малки
светулки, запалили фенерите си. Любов, родила се от малките неща и научила
хората да оценяват всеки жест на човечност и топлина. Любов – чиста и открита.
Колко му трябва на едно лимонче през есента? Малко нежни слънчеви лъчи през деня, топла закрита стряха през нощта и любов... за да може напролет да се отрупа дръвчето с цветове и да върже млад плод с жълт цвят и вълшебен аромат. Какъв точно нюанс на жълтото ли? Е, ами – лимонено жълто... Толкова е просто!"
Колко му трябва на едно лимонче през есента? Малко нежни слънчеви лъчи през деня, топла закрита стряха през нощта и любов... за да може напролет да се отрупа дръвчето с цветове и да върже млад плод с жълт цвят и вълшебен аромат. Какъв точно нюанс на жълтото ли? Е, ами – лимонено жълто... Толкова е просто!"
Сборниците с разкази може да се поръчат
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар