Любовта през есента е много красива. Като че ли е по-топла, по-уютна и по-нежна. Като ласка... Тихо шепне и дълбоко докосва. Силна е и се вкопчва здраво в сърцето за да топли и през зимата. И задължително знае, че няма да ѝ е лесно...
Всъщност "лесна любов" – е такъв израз въобще не съществува...
Из : "Малките неща" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова
Целият разказ прочетете в книгата "Мирише на звезди"
"Мария мълчеше, загледана в прозрачните води на поточето, откъдето махаше огледалния образ на луната – трептеше и се движеше при бързеите и като че ли, ѝ се усмихваше закачливо. Иван усети, че с думите си притесни жената. Леко се извърна назад и тихо прошепна в ухото ѝ:
– Вече е време наистина да видиш нещо прекрасно.
Тя го погледна невярващо.
Той я хвана за раменете, извърна я назад, застана плътно до нея и нежно плъзна ръце през кръста ѝ. Тя не се отдръпна от ласката му. Приятно ѝ беше да го чувства зад себе си. Ръцете му я докосваха така плахо и нежно, а дъха му галеше косите ѝ и топлеше отзад врата.
Тогава тя видя магията... Звезди се бяха спуснали на земята. Радостно се гонеха из малката горска поляна, като весели невръстни дечица. Трепкаха и закачливо преплитаха яркия си блясък, събираха се на групички и отново литваха на посоки, като че ли играеха с невидима детска шарена топка от есенни листа. Отделеше ли се някоя от групичката, подухната от порива на ветреца, другите замръзваха пърхайки във въздуха и изчакваха сестрицата си, докато тя отново не се слееше в облака от светещи точици. Мария гледаше изумена.
– Какво е това, Ваньо? Това... това... това е вълшебно!
– Това са светулки, Мария! Красиви са, нали? Нищо, че сега е есен. Нашите светулки са омагьосани и старите хора казват, че тук на тази полянка могат да се видят дори и в студен зимен ден. Зависи от това кой ги гледа. Показват се винаги, когато усетят магията на любовта да витае из въздуха и играят пред очите само на влюбено сърце. Затова тази гора се нарича вълшебна, Мария, и плаши понякога обикновените хорица.
Жената не беше способна повече да каже и думичка. Стоеше омагьосана и съзерцаваше играта на мушиците, запалили фенери от лунния блясък и душата ѝ се изпразваше от всички черни мисли и се отваряше за нов порив на зараждащ се живот.
Иван беше виждал светулките стотици пъти. Винаги го омагьосваха и пленяваха. Тази нощ той ги гледаше за първи път, без да ги вижда. Погледът му се беше размазал, клепачите му притворили се, само блажено примигаха без реална картина, а ръцете и гърдите му вкусваха насладата от допира на женското треперещо тяло в обятията му. От унеса го събуди първата изгаснала звездичка на поляната. Той погледна небето и гласът му зашепна в тишината:
– Мария, след малко ще изгаснат. Наиграха се! Трябва да тръгваме. Не забелязахме кога звездите се скриха и небето се уплътни с тъмни облаци. Ще има буря! Хайде!
Иван с нежелание се отлепи от Мария. Хвана я за ръката и я поведе нежно след себе си през полянката. Мария още гледаше опиянена. В мига, в който стигнаха до игралната площадка на светулките, последната едва мъждукаше. Присветна лекичко и изгасна току пред погледите им. В небето се чу далечен гръм. Светкавица освети малката пътечка между дърветата, по която тръгнаха мълчаливо двама души, омагьосани от красотата. Тя - от красотата на природата, той - от нейната – женската красота.
Първите леки капки дъжд започнаха да попиват в сухата земя точно когато Иван и Мария влязоха в селото. Затичаха се... Спряха чак когато влязоха в дворчето на нейната къща. Страните им бяха зачервени от бягането под дъжда, лицата им блестяха възбудено като на хлапаци, направили беля, а устните им се смееха. Мария пристъпи по неравните плочки и леко залитна.
– Мария, внимавай!
Иван я подхвана нежно, но поглеждайки болката, изписала се на лицето ѝ, веднага съжали, че беше продумал.
– Спомних си! Ти ми извика… После онзи силен звук от клаксон... Скърцащи спирачки и... Огромният камион... Изтървах цветето... То литна по платното и гумите го размазаха... Размазаха го като... като... Господи! Махай се! Махай се!
Мария влетя в къщата, бясно затръшна вратата пред объркания поглед на Иван. Свлече се на пода и се разрида с глас."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
цена 18 лв.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар