25.01.2022 г.
В тези студени зимни дни копнежът за топлина се разгаря. Въпреки студа, за жалост, бадемът пред прозореца ми има вече цветове. И въпреки че, заради минусовите температури се тревожа за него, как ме радват розовите цветчета да знаете!
Чакаме си вече пролетта. А какво по пролетно от мисли за любов и романтика с една прекрасна история...
из:"Пепел" - от сборника с разкази "Мирише на звезди"
"Есента беше наситила следобеда със златни багри. Нежен ветрец сипеше
листа от асмата и крушата върху плочника, по който се гонеха шарени сенки.
Симеон пусна водата, вдигна маркуча и във въздуха се разнесе хлад. Босите му крака пристъпиха по мокрите плочки, а на лицето му се изписа блаженство. Заслуша се в песента на чинката и притвори очи. Когато ги отвори… я видя. Стоеше замръзнала до ъгъла на къщата, а очите ѝ го гледаха ококорено.
– Как винаги успяваш да влезеш без да те чуя, Катерина?
– Симо? – Катерина не можеше да повярва на очите си. – Симо, ти ли си?
– Че кой друг да е?
Симеон стоеше бос с маркуч в ръка и се усмихваше. Катя плахо пристъпи към него и усети, че краката ѝ треперят. Толкова години бяха минали. Това момче… Това момче, с което тя прекарваше лятото на село, а мисълта за него топлеше зимните ѝ нощи, беше пред нея сега. Къщата ѝ се стори ниска, плочникът ѝ се стори малък, а маркучът в големите му мускулести ръце – като детска играчка. Беше станал мъж. И то какъв!
Катерина се изчерви като хлапачка. Мигаше с големите си сини очи, а ръцете ѝ трескаво се плъзнаха към косата и опипаха русите плитки. Преди миг беше позволила на дъщеричката си да си поиграе с косата ѝ.
– Недей! Не ги разплитай! Никога не съм ти казвал, но плитките ти отиват. Не си се променила, Катерина. Все същата ококорена хлапачка си си – Симеон се смееше от сърце.
– Подиграваш ли ми се пак? – Катя се нацупи и очите ѝ светнаха предизвикателно. Вдигна едната си вежда, точно както правеше преди и го загледа сърдито.
– Я, това изражение го помня! – мъжът не можеше да спре да се смее – Сега ще се обърнеш и ще избягаш, но след малко ще дофтасаш пак.
– Не си познал! Не съм вече така страхлива и глупава.
Жената пристъпи и погледна нагоре към асмата. Лек ветрец раздвижи
листата и откри пред очите ѝ налял сладост голям грозд. Катя се повдигна на пръсти и се опита да го стигне."
25.01.2022г.
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар