Очите на Симеон се навлажниха. Бавно бръкна в джоба си и издърпа
сребърната верижка, а след нея, в ръката му се търкулна големия лъскав часовник
на дядо му. Капакът, с изкусно инкрустирани сребърни цветя, се отвори и отвътре
се чу тихо тиктакане. Работеше още. Симеон вдигна поглед към стената отсреща,
където потънал в прах, и притихнал, висеше огромният стенен часовник с
махалото. Мъжът пренесе до стената един от дървените столове, покачи се
внимателно, отвори долната вратичката на часовника и взе ключа. Из стаята се
разнесе стържещ звук, ръждясалият механизъм се събуди и махалото се раздвижи.
Симеон се протегна нагоре и отвори стъклената вратичка, зад която бяха замрели
стрелките. Внимателно плъзна малката стрелка на дванадесет, после и голямата, и
из стаята се разнесе силен камбанен звън, отброяващ дванадесет удара живот.
Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"
Илюстрации: Михаил Пасков
Илюстрации: Михаил Пасков
Сборникът току що излезе от печат.
Бъди от първите читатели.
Направи си подарък за празниците.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар