Разказ от сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Откъм вратника се чуха стъпки. Сърцето на Симеон се сви. За миг той чу тътрещите се галоши на баба си, ходила да бъбри със съседката баба Виличка.
„Не смей да викаш на жената така, момченце, че ще те тупам!” – размахваше пръст заканително пред нослето му баба Сия, а той се хилеше с цяло гърло и повтаряше: „Баба Вилица, ха-ха-ха, баба Вилица…”
Сега Симеон седеше на стълбите върху метлата на баба си с боси крака и ококорени очи, отправили взор наляво към вратника.
– Ела, Вили. Зная как да се покача и да ти откъсна от онова хубавото грозде.
– Но… Мама ще се кара, че пак сме влезли тук.
– Стига де, няма да се кара. И без това в тази къща никой не живее. А и как ще разбере, че сме влизали? Освен ако не ѝ кажеш отново ти. Като те зная какво си плямпало-о-о.
– Не съм!
– Си, си!
– Не съм, пък!
– Си! Плямпало, плямпа… – момчето замръзна на място, виждайки мъжа, седнал на стъпалата на старата къща. Малкото момиченце също спря стъписано и се скри зад батко си, шепнейки му в ухото:
– Бате, ама нали в тази къща никой не живее!
– Шт! – смелостта на малчугана се беше изпарила и той с малки крачки заотстъпва назад, сграбчвайки сестричката си за ръка.
– Стой!
Децата се свиха, разтреперани. Симеон бавно се изправи. Двете главички проследиха високия му ръст и се притесниха още повече. Мъжът приближи до неканените гостенчета и се вгледа в широко отворените им от страх очички. После се протегна нагоре, откъсна най-голямата чепка и я подаде на децата.
Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"
Илюстрации: Михаил Пасков
Илюстрации: Михаил Пасков
Сборникът току що излезе от печат.
Бъди от първите читатели.
Направи си подарък за празниците.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар