Из: "Пепел" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова

 

Пепел 

 Разказ от сборник с разкази 

"Мирише на звезди"

поръчка тук

„Спомените могат да Ви стоплят отвътре.

Но могат и да накарат сърцето Ви да бие лудо.”

Харуки Мураками

„Човек може да пропътува целият свят в търсене на това,

от което има нужда, само за да го открие когато се завърне у дома.”

Джордж А. Мур

"Симеон се наведе и духна в пепелта. Облаче сивкав прах се вдигна и го накара да притвори очи. Леко се закашля от подразнилите небцето малки частици, ноздрите му вдишаха дълбоко и последва силна кихавица, която пречисти мислите, усмихна сърцето му и събуди спомен…

...

     Очите на Симеон се навлажниха. Бавно бръкна в джоба си и издърпа сребърната верижка, а след нея, в ръката му се търкулна големия лъскав часовник на дядо му. Капакът, с изкусно инкрустирани сребърни цветя, се отвори и отвътре се чу тихо тиктакане. Работеше още. Симеон вдигна поглед към стената отсреща, където потънал в прах, и притихнал, висеше огромният стенен часовник с махалото. Мъжът пренесе до стената един от дървените столове, покачи се внимателно, отвори долната вратичката на часовника и взе ключа. Из стаята се разнесе стържещ звук, ръждясалият механизъм се събуди и махалото се раздвижи. Симеон се протегна нагоре и отвори стъклената вратичка, зад която бяха замрели стрелките. Внимателно плъзна малката стрелка на дванадесет, после и голямата, и из стаята се разнесе силен камбанен звън, отброяващ дванадесет удара живот.

...

Дали чак когато загубиш любим човек осъзнаваш колко много е значел той за теб? Дали винаги се получава така – споменът събужда чувства, които преди не си осъзнавал, но ги е имало и те са осмисляли ежедневието ти, без да се натрапват и крещят в душата ти? И когато споменът вече може да остане само спомен чувството на празнота се загнездва дълбоко в сърцето и носи привкус на безпомощност. Защото повторение на мига не може да има. Никога!

…

Симеон стегна набързо багажа си, огледа за последен път стаята и въздъхна тежко. На вратата се спря, постоя миг и бавно пусна сака си на пода. Обърна се и погледна стария часовник на стената. Стрелките се движеха устремено към девет часа – оставаше точно една крачка. Мъжът пристъпи и из стаята се разнесе камбанен звън, отброяващ не девет минути, не девет часа, а девет години. Всеки удар отекна със страшна сила в сърцето му и засмука душата му във вакуум. Не можа да пристъпи повече, докато звънът не притихна. Едва тогава Симо успя да си поеме дъх. Тръсна глава напористо и бързо се озова пред часовника. Погледна го със свъсени вежди, отвори вратичката и спря махалото. Тишината заболя…

Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"

 Сборникът току що излезе от печат.

Бъди от първите читатели. 

Направи си подарък за празниците.

АНОТАЦИЯ на книгата ТУК

  

Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова