Разказ от сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Дочуха се първите акорди на песента „Can't fight the moonlight[1]”
и гласът на Лиан Раймс.
Ян се ухили:
– Хм, точно навреме. Зная точно какво ви трябва сега, мис.
Той се огледа и бързо се ориентира в обстановката. Наведе се и отвори малкия хладилник под плота. Извади купичка ягоди и ги изсипа в блендера, прибави малко вода, захар и смръщи устни, мърморейки:
– Хм, сок от нар ми трябва…
Ина го гледаше смаяна. Лицето му светна когато забеляза малкото шишенце на вратата на хладилника. Вдигна го победоносно и смигна на Ина.
– Гледай сега!
Приличаше на въодушевен хлапак, пуснат в игрална зала. Изля малко количество от сока при ягодите и натисна копчето. Миг на ново чаровно смигване и вниманието му отново се насочи с усърдие към приборите и шишетата зад бара. В блендера бяха изсипани малко бял ром, сок от лайм, захарен сироп и няколко кубчета лед. Ян натисна копчето отново и всичко се разбърка за секунда. С невероятна сръчност и бързина той направи зад плота нежен бял кант от захар по ръбчето на чашата. – Воала! – очите му грееха.
– Как го направи?
Ина се надвеси над бара, за да погледне зад плота, но Ян я натисна с пръст по челото и я избута нежно назад.
Ян се ухили:
– Хм, точно навреме. Зная точно какво ви трябва сега, мис.
Той се огледа и бързо се ориентира в обстановката. Наведе се и отвори малкия хладилник под плота. Извади купичка ягоди и ги изсипа в блендера, прибави малко вода, захар и смръщи устни, мърморейки:
– Хм, сок от нар ми трябва…
Ина го гледаше смаяна. Лицето му светна когато забеляза малкото шишенце на вратата на хладилника. Вдигна го победоносно и смигна на Ина.
– Гледай сега!
Приличаше на въодушевен хлапак, пуснат в игрална зала. Изля малко количество от сока при ягодите и натисна копчето. Миг на ново чаровно смигване и вниманието му отново се насочи с усърдие към приборите и шишетата зад бара. В блендера бяха изсипани малко бял ром, сок от лайм, захарен сироп и няколко кубчета лед. Ян натисна копчето отново и всичко се разбърка за секунда. С невероятна сръчност и бързина той направи зад плота нежен бял кант от захар по ръбчето на чашата.
– Как го направи?
Ина се надвеси над бара, за да погледне зад плота, но Ян я натисна с пръст по челото и я избута нежно назад.
Даниела Паскова
Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар