13.11.2021 г.

Из:"Магнит" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова

  Разказ от сборник с разкази 
"Мирише на звезди"

Нисък глас, гарниран с онова хриптящо „р”, привлече вниманието на Ина и тя се огледа. Зад колоната до бара, с гръб към нея седеше мъж, елегантно облечен с черно кожено спортно сако и тесни черни дънки, спускащи се ниско около ханша му. С рязко движение той остави телефона си на бара и отпи от питието си. Гласът му още звучеше в ушите на Ина – раздразнен, но твърд мъжки дрезгав тембър, който странно докосна сетивата и развълнува мисълта ѝ. Ина се приближи и седна на стола до него, наведе се към бармана и си поръча питие. Непознатият се ровеше напрегнато из указателя на телефона си и не забеляза въобще жената до себе си. Това ѝ даде възможност да разгледа по-подробно лицето му – тъмно кестенява коса, непослушно падаща около твърди и остри скули, чувствени устните, ядно стиснати и правилен нос. Очите му Ина не можа да види и точно когато несъзнателно се привеждаше към него, за да ги зърне, чу отново дрезгавия тембър:

  – Нещо искате да ми кажете ли, госпожице? Или просто сте нахална и ме зяпате така за развлечение?
  Мъжът не вдигна поглед от телефона си. Ина подскочи стреснато и се огледа. Да, говореше на нея – до тях нямаше никой друг.
  – Аз… аз… Извинете ме! – гласът ѝ излезе чужд и странен, а лицето ѝ се обагри в силна червенина. – Аз просто…
  Мъжът остави телефона си на бара, точно между двамата, извъртя се с лице към нея и открито повдигна поглед. Ина замръзна и несъзнателно се ококори още повече. Отсреща я гледаха най-дълбоките и топли пъстри очи, които беше виждала. Мъчеше се да различи нюансите в ириса, но на тази светлина ѝ беше трудно да определи кое преобладаваше – зеленото, кафявото или сивото.
  – Продължавате да ме зяпате! Да не би да има нещо странно на лицето ми или пък видяхте петно на яката на ризата ми?
  Мъжът беше почувствал погледа на Ина, който от очите се плъзна по скулата, погали врата му и се пъхна зад яката на ризата, спирайки се задъхано на първото разкопчано копче. Лека усмивка се очерта на устните му. Видимо беше започнал да се забавлява при гледката на смутената и изчервена жена пред себе си.
...
Даниела Паскова

Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"



 Сборникът току що излезе от печат.
Бъди от първите читатели. 
Направи си подарък за празниците.
  
  
Сборниците с разкази може да се поръчат 

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

на фейсбук профила:  Даниела Паскова


Няма коментари:

Публикуване на коментар