поанта на сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Това странно общество малко
ми напомня за летеж на въображение. Иска ти се да се откъснеш от реалността, да
забравиш скучния и безцветен живот, на който си се врекъл, за да се почувстваш
друг човек. А понякога си поставяш направо цел да се преобразиш. Слагаш
маската, която те прави точно такъв, какъвто образ рисува въображението ти за
идеала. Стремиш се да не излизаш от рамките на този образ няколко дни, не дай
си Боже, да се излъжеш и случайно да изразиш себе си в някоя дискусия... и те гледат като пришълец. Май вече съм пришълец!
Научих се да ценя важното, да отсявам
ненужното и да игнорирам глупостта. Времето на тази земя е изключително малко,
за да си позволим да го пилеем.
Ще кажете: „Остаряваш!” Може и така да е...
Какво остава след безпаметната и шеметна надпревара с времето? Вече го казах.
Остават спомени и приятели. Но красивите спомени и истински докосналите те
приятели. Като мириса на акация и люляк, и красотата на червените макове около
жп-релсата. Като полетата в Казанлъшката котловина, с ширнала се до хоризонта
нацъфтяла българска маслодайна роза. Като последният сняг в далечината по
билото на Бузлуджа и Шипка, омайните жълти карета с рапица, поляните с
нацъфтели маргаритки и… незабравките. Ех, тези незабравки! Дали има по-нежни и
по-красиви цветя от незабравки, събрали синевата от небето и зеленото в
дръжките от росната планинска трева по изгрев? Красота!
Целият разказ можете да прочетете в сборника с разкази "Мирише на звезди"
Сборникът току що излезе от печат. Бъди от първите читатели.
Направи си подарък за празниците.
Сборниците с разкази може да се поръчат
Няма коментари:
Публикуване на коментар