29.01.2022 г.
Днешната доза любов...
Май е по-подходяща за четене надвечер, но пък за настроение и усмивки в съботно утро също става.
Из : "Магнит" - "Мирише на звезди" - Даниела Паскова
"„Хм, интересно… Явно ще ми трябва малко търпение тук. Различна е. По дяволите, подлудява ме!” Ян се отдръпна леко.
Ина вдигна мълчаливо рамене и Ян почувства, че губи почва под краката си. Стана рязко, хвана я за ръката и я поведе към бара.
– Какво правиш? – стреснато попита тя.
– Ела, кафето им не струва. Ще пием нещо друго.
Доближиха се до елегантния бар-плод с цвят тъмен орех. Ина потърси момичето зад бара. Едрият мъжага също се беше загубил някъде.
– Но, тук няма никой! Къде изчезнаха всички?
Ян се огледа дяволито и ѝ намигна съучастнически.
– Не се притеснявай. Разбирам малко от напитки.
– Ян… Недей!
Ина опули очи, когато той се мушна зад бара, преметна през ръката си бяла ленена кърпа и се усмихна чаровно.
– Какво ще желаете, госпожице?
– Ти не си добре! – заключи тя.
Ина все още се оглеждаше стреснато. После го погледна и избухна в смях. Беше невероятно сладък с тази кърпа през маншета на скъпата си фина риза и с тази невинна и топла усмивка на лицето.
Дочуха се първите акорди на песента „Can't fight the moonlight[1]” и гласът на Лиан Раймс.
Ян се ухили:
– Хм, точно навреме. Зная точно какво ви трябва сега, мис.
Той се огледа и бързо се ориентира в обстановката. Наведе се и отвори малкия хладилник под плота. Извади купичка ягоди и ги изсипа в блендера, прибави малко вода, захар и смръщи устни, мърморейки:
– Хм, сок от нар ми трябва…
Ина го гледаше смаяна. Лицето му светна когато забеляза малкото шишенце на вратата на хладилника. Вдигна го победоносно и смигна на Ина.
– Гледай сега!
Приличаше на въодушевен хлапак, пуснат в игрална зала. Изля малко количество от сока при ягодите и натисна копчето. Миг на ново чаровно смигване и вниманието му отново се насочи с усърдие към приборите и шишетата зад бара. В блендера бяха изсипани малко бял ром, сок от лайм, захарен сироп и няколко кубчета лед. Ян натисна копчето отново и всичко се разбърка за секунда. С невероятна сръчност и бързина той направи зад плота нежен бял кант от захар по ръбчето на чашата.
– Воала! – очите му грееха.
– Как го направи?
Ина се надвеси над бара, за да погледне зад плота, но Ян я натисна с пръст по челото и я избута нежно назад.
– Тц-тц-тц, клиентите не надничат зад бара. Стой мирна!
„Леле-е-е!” Ина се ококори още повече.
– Тази опулена муцунка се заслужи дайкирито. – смееше се той.
Ян напълни чашата с гъстата течност от блендера, сложи на ръбчето кръгло парченце лайм и забучи победоносно сламката.
– Заповядайте, госпожице. Наздраве!
Ина стоеше шокирана. Не знаеше какво да каже. Този мъж я изуми. Настроенията му се меняха през секунда. И всичките му лица я очароваха по невероятен начин. Властен и ядосан, нежен и страстен, весел и по детински въодушевен – усещаше го с всяка фибра от тялото си, а разума ѝ изключваше, когато той беше наблизо. Стоеше пред нея, широко усмихнат и адски чаровен. Нямаше и следа от наглия и арогантен тип от преди малко. Тя го гледаше смаяна.
– А за теб? – гласът ѝ трепереше.
Ян се извърна, сипа си глътка тъмно уиски, сложи вътре две ледчета и чукна чашата си с току що приготвения ароматен коктейл, който стоеше пред Ина.
– Наздраве! – Ина отпи глътка и облиза устни. – Зяпаш ме, Ян!
– Да-а-а, красива си.
Гъстите ѝ абаносови къдрици падаха свободно по рамената на копринени вълни. Очите ѝ, с цвят на лешник, блестяха възбудено, а усмивката ѝ караше сетивата му да настръхват диво. Беше облегнала лакти на бара, подпряла брадичка на длани и го гледаше предизвикателно. Ян се протегна, погали врата ѝ и премина по дължината на една къдрица чак до връхчето. Тя потрепери от нежната му ласка. Лицето му стана напрегнато, очите му потъмняха, избута чашата с дайкирито настрана и се приведе над замрялата в очакване жена пред себе си. Докосна устните ѝ… с пръсти, прокара върховете им по нежната кадифена извивка. Миришеха на ягоди. После прихвана с ръка брадичката ѝ и я целуна – нежно и леко. Ина преглътна дъха си и притвори очи от сладострастие.
Телефонен звън раздра мига.
...
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар