28.01.2022 г.
Ето и днешната доза любов... по скоро магията на флирта би донесла днес настроение. Забавно и усмихващо се утро ви желая с част от разказа "Магнит" - от "Мирише на звезди"
"От Ян:
"Иванина, вече можеш да отвориш виното. Отвори го веднага и се намести удобно. Предполагам, не си го изстудила, нали? Би било голяма грешка…
Апропо: До теб съм!"
Ян
Ина се усмихна леко. „До мен си ти, ама друг път!” Вяло стана, отиде до кухненския плот, където бутилка каберне „Tower of wine” стоеше от вчера. Беше я поглеждала стотици пъти, но не я отвори – леката надежда не я напускаше. Сега вече можеше да забрави за нея. Ина си сипа вино във висока стъклена чаша, вдъхна прекрасния аромат на червената гъста течност и се запъти бавно към дивана в хола. Седна удобно, подвила единия си крак, облегна се назад, отпи глътка и посегна към телефона си.
От Ина:
"М-м-м, изпускаш прекрасна наслада с това вино, Ян! Божествено е… прав беше.
Апропо: Естествено че не съм го изстудила. Що за глупав въпрос. Това беше нелепо предположение."
Ина – отпусната удобно на дивана с чаша каберне в ръка
От Ян:
"Не сипа чаша вино и за мен, нали? Тц-тц-тц! Скръндза…"
Ина хвърли телефона на дивана и скочи. Ослуша се…
„Господи, какво правя? Той няма как да е тук?” Отпусна се отново назад и посегна към телефона си, за да прочете останалата част от съобщението:
"Не се ослушвай като уплашено зайче. Ха-ха, не съм пред вратата ти, Ина. Не се стряскай. Мисля да готвя сега. Бях ти обещал паеля, а аз винаги държа на обещанията си. Какво ще кажеш?
Апропо: Леле, колко си сладка, като си ми ядосана."
Ян – ухилен и чакащ благоволението ви, мадам
„А-а-а, мразя те, Ян! Как успяваш да ме видиш, по дяволите?” Вдигна чашата и преглътна въздишката си.
От Ина:
"Готви каквото си искаш. И без това няма да го опитам… Няма значение какво ще е. И… няма да ти сипя чаша вино. Все още не съм толкова откачила, за да пия вино с призраци.
Апропо: Само да си посмял да ме наречеш „цупла”. Внимавай!"
Иванина – адски раздразнена
Ян се ухили. Бързо извади продуктите от плика на плота и се огледа из кухнята. Същата си беше – тази, която помнеше от детството си. Беше прекарвал тук часове, мотаейки се между готвачите и сервитьорите. Обикаляше всички котлони и печки подред с една малка лъжичка и когато баща му не гледаше, си гребваше от ястията и преглъщаше парещите гозби, примлясвайки с устни. После тичаше да пие вода, защото езикът му гореше.
„Пак си бъркал в тенджерата, Ян! Ще ядеш бой, момченце!” – баща му го гледаше сърдито, но и с толкова любов беше изпълнен този поглед, че малкият с невинно присвити очички само поглеждаше плахо татко си и се ухилваше дяволито.
...
Ян тръсна глава, за да пропъди болезнените спомени, сложи тигана да загрява на котлона и набра Ина.
– Да? – гласът ѝ звучеше тъжно в слушалката.
– Цуп…
– Ян, внимавай! – Ина го прекъсна светкавично. – Не си играй с огъня, момченце!
– Оп, извинете, мадам! – Ян се смееше. – Мислиш ли, че огънят ме плаши, Ина? Ще ти покажа някой път как фламбирам соса за патица с круши например. Добър съм. Ще видиш.
– Хм, ти наистина ли готвиш в момента?
– Да-а-а, а ти наистина ли пиеш кабернето, за което ти говорих?
– Да, съмняваш ли се? – Ина се наежи.
– Добре, добре. Само не се муси. Вярвам ти. – Ян се смееше в слушалката.
– Нямаш друг избор, Ян. – смехът и нежния му тембър с хриптящо „р” смекчиха тона ѝ. – Какво готвиш?
– Казах ти, заядливке – обещаната ти паеля.
– Хм! Знаеш ли? Това е издевателство над горкия ми апетит. Добре че си имам цяла бутилка вино, за да се утешавам.
– Леле, ще я изпиеш ли цялата? Сигурна ли си? – Ян вдигна вежди, докато изсипваше скаридите в сгорещения вече зехтин.
– Еми… Зависи доколко ще възбудиш апетита ми, Ян. Какво правиш сега? Чувам цвърчене някакво.
Ян се ухили.
– Да, правилно чуваш, Ина. М-м-м, замириса на море.
– Така ли? Хм, паеля с морски дарове ли приготвяш? Е-е-е, не е честно така.
– Шт, цупиш се пак, Ина. Пийни си вино, цуп…
– Да не си посмял! – Ина едва прикриваше смеха си.
Последва миг мълчание и двамата се разсмяха звучно.
– Ина, знаеш ли, че паелята всъщност е обяснение в любов по испански?
– Така ли? – Ина се подсмихна доволно – И какво още?
– Еми, самото ѝ име знаеш ли какво значи?
– Мислех, че „паеля” означава „тиган”.
– Ха-ха, Иванина, приятно ме изненадваш винаги. Да, така е, но има една стара легенда за млад беден рибар, който искал да сготви на любимата си. Имал само тези продукти и приготвил това ястие с много любов и го нарекъл „para ela” – „за нея”, но тук има и малко португалски затова името е спорно, но легендата е красива. Още нещо любопитно за паелята ще ти кажа, Ина. Според един от най-разпространените митове във Валенсия, мъжът приготвя паелята, а жената отсъжда въз основа на вкуса ѝ относно благоразположението си за нощта.
– Така ли? И как ще отсъдя аз за твоята паеля, Ян? Не мислиш ли, че трудно бих могла да я вкуся от тук?
– Е, все ще го измислим някак, не се бой! – той се усмихна дяволито и побърза да смени темата – Как е виното, Ина? Харесва ли ти?
Ян вече добавяше зеленчуците.
– Да, прекрасен аромат, Ян. Ще ми се да го опиташ и ти.
Ян се подсмихна. „След малко, Иванина, след малко. Първо работата след това удоволствието.” По тялото му премина сладка тръпка. Добави ориза и разбърка.
– Зная какво целиш, хитрушо. Искаш да ме изкушиш. Прекрасно било, хм. По-прекрасно щеше да бъде ако си до мен сега, но това би обрекло паелята ми на сигурен провал.
Ян присви очи предизвикателно и наостри слуха си за да чуе отговора на Ина.
„Ах това „р”.” Ина настръхна.
– Ян, знаеш ли какво ми се иска сега? Виждам те – в кухнята си, махнал си ризата, за да не я опръскаш и… естествено не си сложил престилка. Горещо е, ухае невероятно…м-м-м. Разсеях се. Та… исках да кажа, че ми се иска да надникна в тигана ти. Пречиш ми и не ми даваш да погледна. Хм! ... Знаеш ли какво ще направя?
– Мамка му! – Ян точно се опитваше да опита врящото ястие на вкус с една малка лъжичка. Думите на Ина го накараха да изтръпне, той изгори езика си, изтърва лъжичката в тигана и малки пръски от врящата паеля парнаха леко голия му корем точно над колана на дънките.
– Мамка му! – повтори той.
– Какво стана, Ян? – Ина се хилеше в слушалката.
Ян усети парещата болка на корема си и изгарящата страст в слабините си.
„Уф-ф-ф, Иванина! Само да ми паднеш!”
– Какво стана ли? Ами, нищо. Само да ти кажа че си включена на високоговорител и целият персонал в ресторанта те чу.
– Верно? – Ина замръзна и се изчерви. – Ще те трепя!
Ян се смееше.
– Лъжец! Ще ти го върна, нали знаеш?
– Зная! – Ян не можеше да спре да се смее. – Невероятна си! Представям си мълниите сега в очите ти, по лицето ти се е разляла червенина, а стомаха ти е леко затоплен от ароматното вино и… дъхът ти е учестен – точно като онази вечер, когато те целунах. Помниш ли целувката ми още, Ина?
Ина настръхна. Споменът я заля и разтрепери ръката ѝ, чашата с вино се плъзна и се разля върху крака ѝ.
– Мамка му! – Ина скочи и започна трескаво да попива червената течност от дънките си.
– Какво стана, Ина? Разля виното ли? Внимавай, трудно се почистват тези петна. Виното е качествено.
Ян не можеше да спре да се смее. Прибави шафрана към ястието, оризът се оцвети в искрящ жълт цвят, наведе се и вдъхна божествения аромат.
– М-м-м, готов съм. Бон профит. Воала! – заключи победоносно.
– Бон… какво?
– Ха-ха, това са магически думи, Ина, задължително се казват докато приготвяш паеля.
– Интересно! Значи си готов. Изпрати ми малко. Моля те!
Ина стоеше в средата на хола си, стискаше празната чаша с вино в една ръка, с другата държеше телефона до ухото си, а сетивата ѝ се бяха напрегнали до краен предел. Не можеше да определи обаче кое беше по-силно – апетитът ѝ, раздразнен от виното или възбудата от гласа и смеха на мъжа отсреща.
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар