31.01.2022 г.
Днешната доза любов...
Любовта минава през живота ни, като стихиите на всеки сезон. Любов, родила се от малките неща. Любов – чиста и открита. Любов с аромат на лилави минзухари, дъх на незабравки и мирис на звезди. И после остава само да подклаждаш огъня.
из:"Незабравки" - разказ от сборника с разкази "Мирише на звезди"
"Росен изкачи набързо стъпалата над северния плаж и се спря. Беше решил да постои горе. Обърна се и се загледа в морето. Обичаше летните бури. Докосваха сърцето му и го измиваха от тъгата и самотата. Караха го да се чувства част от дивната и могъща природа, и му даваха сили и увереност да се бори. Покрай него тичаха насам натам забързани минувачи. Нима не знаеха, че тук няма спасение от дъжда?
„Нека бягат, не знаят какво невероятно чувство изпускат. Късно е! И да се бяга, вече е късно!”
Росен постоя така загледан в разбушувалата се морска шир. Някъде там на хоризонта морето и небето се сливаха в силна и страстна прегръдка. Бяха като две любящи сърца, които всеки ден само се бяха гледали през здрави решетки на една ръка разстояние. И сега в този миг разкъсваха оковите, и се хвърляха едно към друго с невероятна мощ и сила. А светкавиците и гръмотевиците възпяваха тази любов в страстна песен, която вятърът поемаше, плъзгаше по вълните, а те предаваха последните акорди на песъчинките на брега.
Беше тъмно. Нямаше ги луната и звездите, за да осветят пътя на Дана. Тя вървеше по малка странична алея. Беше мокра, но това не я притесняваше. Скоро щеше да излезе на светло. В далечината видя силует, облегнал се на едно дърво в края на алеята. Стори ѝ се, че я наблюдава. За миг се стресна и се огледа. Морската градина беше пуста. Забърза и сви в обиколна, още по-тъмна алея. В този момент чу стъпки. Затича се.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар