01.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Много обичам да пиша на музика. Много често тя ми помага. В една мелодия може да намериш толкова много вдъхновение. Усмихва, разплаква... абе кара те да чувстваш нещо...
Толкова често музиката носи спомен...
Помечтайте си днес докато слушате Соната Арктика – „Shy” и четете част от разказа "Незабравки" - от "Мирише на звезди"
Поръчайте си книгата "Мирише на звезди"
Празнувайте всеки ден любовта. Защото не любовта боли... боли самотата...
"Дана се събуди с усмивка на лице. Споменът за Росен беше се загнездил в съзнанието ѝ и правеше утрото ѝ прекрасно. Реши да излезе да потича в свежата неделна сутрин. Облече се, отвори входната врата на жилището си и... ахна. В краката ѝ в голяма саксия свенливо се усмихваха най-прекрасните незабравки, които беше виждала през живота си. Сини като очите ѝ и нежни като летен морски бриз след буря. А на върха потрепваше картичка с диск, прикрепен към нея. Дана се наведе, взе я и прочете:
„Виждам колко си красива!
Усещаш ли погледа ми върху теб?
Аз съм наранен и обръщам глава, работейки неспирно...
Виждам как сутрин отиваш на работа...
Сигурен, че не ме виждаш и надявайки се да ме видиш...
Понякога се чудя, когато ме гледаш дали не ми намигаш...
А как ми се иска да се държиш като моя любима...
И да видя отражението си в очите ти...
Моля те...поговори с мен.
Докосваш ме по много начини, но аз съм наранен, не виждаш ли?
Завладян от теб, от вида ти, всъщност бих умирал за теб всеки ден.
Пиша ти писмо и след това го късам.
Виждам красивата ти усмивка
и искам да избягам от отражението си в очите ти...
Моля те, поговори с мен...
Може би не мога да те имам, но и не мога да те оставя.
Просто трябва да те виждам. Държиш ме окован...
И всеки час, в който съм буден усещам как любовта ме изтощава и не мога да направя нищо.
И всичко се повтаря отново и отново.
Моля те...поговори с мен...”
Отдолу беше написан телефонен номер.
Дана вдигна незабравките от пода. Внесе ги вътре и ги постави на прозореца. Те се обърнаха към слънцето и ѝ подариха аромата си. Пусна диска и из стаята се разнесе нежната песен, чиито текст Росен беше преправил само за нея и написал на картичката: Соната Арктика – „Shy”
Взе телефона си и набра номера.
...
Тя отпи от кафето и погледът ѝ се зарея в далечината. Росен я гледаше. Беше неземно красива, а той беше толкова близо... и искаше да я докосне, да я прегърне, да я целуне. Дана усети погледа му, но този път не се смути. Чувстваше се странно уютно с него и се наслаждаваше на вниманието и прегръдката на зелените му очи."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар