02.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Снежно ни е. Снежинките винаги са ме настройвали романтично. Може би за нас от морето снега е особено нещо - просто винаги предизвиква възклицание и усмивка.
Прочетете част от "Лилави минзухари" - разказ от сборника с разкази "Мирише на звезди" Поръчайте си книгата с отстъпка само до 14 февруари. През месеца на любовта и виното почетете малко за любов.
"Мая се запъти към близката горичка. Хвърли последен поглед към сина си, който се беше заиграл с група деца на пързалката. Майката махна за довиждане на младото момиче, което наблюдаваше децата и спокойно навлезе между дърветата. Снегът се беше разтопил под топлата завивка на гората. Тук-там белееха малки преспички и придаваха на земята шарена окраска. Мая вдиша дълбоко и въздъхна: „Ех, да можеше да си останем тук вечно!”
Изведнъж дърветата свършиха и пред погледа на младата жена се разкри закътана горска полянка. На северната ѝ страна имаше още сняг – бял и пухкав. А там, където огряваше слънцето беше... лилаво. Мая ахна от възхищение. Цяла полянка с лилави минзухари. Бяха подали нежните си листенца над мократа от разтопилия се сняг земя. Жената се огледа – лилаво навсякъде. Наведе се, но не посмя да скъса нито едно цвете. Сякаш така щеше да развали магията и да загрози красотата.
– Не сте виждали лилави минзухари, нали? И аз реагирах така първия път, когато ги видях.
Мая дочу мъжки глас и стреснато подскочи. Крис излезе от горичката и се приближи. Говореше бавно и спокойно:
– Здравейте, може ли да ми кажете как на втория ден от престоя си тук, успяхте да откриете моето скривалище? На мен ми трябваха години. Мисля, че тук може би е Раят.
Крис гледаше Мая. Зелените ѝ очи сега бяха като току-що напъпилата тревица. Устните, които се разтеглиха в лъчезарна усмивка наподобяваха минзухар, подаващ се свенливо под снега на бялата копринена кожа. Кестенявата коса се беше разпиляла и един непослушен кичур се опитваше да скрие лицето ѝ. Тя вдигна ръка и го отмести. Тогава Крис забеляза руменината по страните ѝ, която придаваше на жената нежна и вълшебна красота. Странно чувство стегна гърлото му. Окъпана в слънчеви лъчи, тя беше неземно красива.
Мая гледаше Крис. С лека и спокойна походка, стиснал в едната ръка тефтера си, той се приближаваше към нея. Топлият му и нежен глас вече я беше прегърнал. Сега тя видя и очите му. Бяха като синьото небе – чисти и блестящи. А усмивката му, като слънчев лъч, носеше топлина и чар. Измъченото ѝ сърчице трепна. Тя сведе поглед."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар