03.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Спомняте ли си първата любов?
Понякога е толкова невинна или по детски глуповата, че чак предизвиква усмивка. Може да е малък спомен, но остава... сигурна съм. Бегъл и далечен понякога или разтърсващ и силен... споменът за първата любов е толкова скъп, че всеки отрежда в сърцето си кътче за него.
И ти става едно такова мило-о...
Откъс от "Пепел" - разказ от сборника "Мирише на звезди".
И празнувайте любовта си всеки ден.
"Първата любов! Нима тя може някога да се превърне в спомен? Нима е вярно, че времето лекува подобна болка? Чувствата на тази възраст винаги са силни и през призмата на младото съзнание те се пречупват и увеличават десетократно. Минават през неопитното сърце като стихия. Увличат по пътя си цялата емоция, на която е способна една чувствена и лесно ранима душа. И накрая унищожават всяка надежда за щастие, погребвайки спомена в двора – там в цветната градинка.
Днес Симеон беше разровил този спомен. Жестоко и по момчешки беше плиснал в лицето на Катерина със струята на онзи маркуч една стара изпепеляваща емоция и чувствата я бяха залели отново със същата сила и с нова разтърсваща надежда. Сърцето ѝ щеше да се пръсне от щастие. Надежда, защото го видя отново след толкова години и щастие, защото усети в погледа и гласа му непознати и нови нотки, които преди жадуваше да почувства. Мисълта ѝ се луташе сега между въпроси и отговори. Дали не беше сгрешила отново в преценката?
– Какво пък! Никога няма да разбера, ако си стоя отново тук сама. Трябва да отида при него.
Катя скочи и хукна към вратника. Прелетя през отворената врата и изтича по пътечката покрай дувара. Спря се чак пред къщата. С грейнало лице се загледа в дръжката на вратата и точно преди да посегне към нея, отвътре се чу щракването на ключалката. Симо заключи.
„Глупачка! Какво правя?”
Катя бавно отпусна ръка, в очите ѝ блеснаха сълзи, а в сърцето ѝ зейна нова рана. Обърна се и избяга."
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар