04.02.2022 г.
Днешната доза любов...
Иска ни се зимата да свърши, иска ни се вирусът да изчезне... Чакаме си пролетта. Магията на този сезон събужда не само природата, но и копнежите ни за любов.
Днес се замислих на колко хора им се налага да последват любовта си. Да направиш жертва заради любовта си не е плашещо когато любовта е истинска.
Не се страхувайте да обичате...
Откъс от "Лилави минзухари" - разказ от сборника с разкази "Мирише на звезди"
"Беше вече късна пролет. Животът кипеше. Всяка свободна минутка Крис и Мая се стремяха да се разхождат сред природата. Когато имаха малко време и не можеха да излязат извън града, отиваха в Морската градина. Гледаха да кривнат в някоя малка и закътана алея, далеч от глъчката и бутаницата, защото на централната алея беше оживено като на булевард. Разхождаха се с часове и се наслаждаваха на пролетта. Дърветата бяха отрупани с цветове и напъпили нови зелени листенца. Носеше се вълшебен аромат. Нежните млади треви бяха вече подали снага от пръстта и се оставяха да ги гали слънцето. А то печеше и топлеше земята.
– Ела, момчето ми. Долу сигурно ще има пуканки. Хайде да отидем до морето. – Мая придърпа двамата си мъже, хвана ги закачливо под ръка и заслизаха по стълбите към плажа.
Крис се загледа в прекрасната картина. Тук, от високото, се виждаше целият залив. Ширнало се до хоризонта, морето беше тихо. Слънчевите лъчи блестяха по гребените на леките вълнички и придаваха на водата омагьосан вид. Крис не се беше влюбил само в Мая, после се беше влюбил и в града. Вече знаеше защо Лили не пожела никога да се върне в София. Този град беше прекрасен, стига да успееш да го почувстваш. Миришеше на дом. Няма по-вълшебен аромат – изпълва гърдите ти и те кара да дишаш по-леко и по-лесно."
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар