Лято е!
Чакано, бленувано и така желано. Не само заради топлото време и ходенето на плаж, заради почивките и екскурзиите, заради ефирните дрехи и шоколадовия загар... Чакахме лятото като глътка въздух и въздишка след тежки събития и тревоги. Защото колкото и лоши времена да ни чакат през лятото е времето, когато човек може въпреки всичко и всички да се отпусне за миг.
Глътка въздух ни е нужна...
Миг спокойствие...
Малко щастие...
Отпуснете се и се насладете на лятото с хубава книга за любов и щастие. За малките неща в големия живот. Защото не просто обичаме, а избираме да обичаме... живота, семейството си, приятелите, себе си...
Обичайте!
Из: "Незабравки" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"
"Слънцето надникна зад малките облачета, бягащи по хоризонта, и целуна мократа земя. Лек летен душ беше облял всичко и навред се носеше миризма на свежест. Денят се роди ведър и усмихнат. Изгря дъга и пръсна шарени цветове в душите на събуждащите се твари. По улиците блестяха малки локвички. Градът, току-що изкъпан, се отърси от сивотата на нощта, посрещна утрото.
Дана пристъпи леко и внимателно по мократа
улица, и вдиша с пълни гърди свежия въздух, а усмивката ѝ при всяка крачка се
разливаше все по-широко. Магията на утрото ѝ подсказа, че денят ще да бъде
вълшебен. Не бързаше. Искаше да се наслади на събуждащия се град. На паркинга
пред входа беше пусто. Отнякъде се чу отваряне на прозорец. Ранобудна съседка
погледна небето и усмихнато прецени, че няма да има нужда от чадър днес. От
ляво се разнесе шум от блъскане на врата. В тишината отекнаха стъпки. Последва
звук от свистене и двигател на кола забоботи тихо и равномерно. Шофьорът подаде
газ и шумът от потеглянето на автомобила изпрати Дана по пътя ѝ. Някой
закъсняваше за работа...
Младата жена не обичаше да бърза сутрин.
Вървейки между блоковете, се опитваше да види небето. Утрото беше прекрасно. Усещаше
се мирис на живот, на трева и мека топла пръст. Всичко това ѝ напомняше за
приказните почивки в планината, които тя така обичаше. Въображението ѝ летеше,
а сърцето се отваряше и посрещаше деня с въздишка. Малкият парк, през който
трябваше да мине, за да стигне до пазара, се превръщаше в необятна планинска
поляна, а сливовите дървета наоколо – във величествени борове. Усещаше се даже
и мириса на борова смола.
Зад Дана се чу далечен шум от токчета. Звукът
се сля за секунда с потракването на нейните собствени и след това тоновете се разминаха.
Задмина я замислена жена.
„За къде бързат хората? Как не виждат колко е
прекрасно около тях?” – си мислеше Дана, докато вървеше бавно.
Тя си беше мечтателка. И ако хората около нея можеха
да си позволят сутрин да поспрат и да вдигнат поглед към лицето ѝ, щяха да видят
блестящи сини очи и сияеща невероятна усмивка. Определено един човек се
вглеждаше в младата жена всеки ден с раждането на утрото. Дана нямаше и идея, че
някъде там я очакват..."
Сборник с разкази
Няма коментари:
Публикуване на коментар