Благодаря за прекрасната рецензия на книгата ми - сборник с разкази "Мирише на звезди" на Кати Вангелова - председател на Сдружението на писателите - Варна. Радвам се, че разказите замислян, а историите въздействат.
Благодаря ѝ отново.
Рецензия на Кати Вангелова за сборника с разкази "Мирише на звезди" - Даниела Паскова:
"Житейските кръговрати в книгата на Даниела Паскова „Мирише на звезди“.
Това е книга за човешките души. Историите започват в ранна есен, пътуват през по-недружелюбната късна есен, после мразовитата зима, топлия април, докато небето и морето се слеят в слънчево лято. В „Мирише на звезди“ на Даниела Паскова героите преминават през различни кръговрати на човешкия живот. И въпреки техните страдания и изпитания, разказите са наслада за душата и сетивата – „Няма нищо по-прекрасно от разливащо се чувство на екстаз, което като тежка лава бавно пълзи и пали душата.“ Всяка една от техните съдби преминава по вените на читателя и се пречупва през неговия мироглед. Оживяват мечти, копнежи, болки. Даниела Паскова разравя пепелището в душата до дъно, докато намери едно оцеляло въгленче, което да стопли и да разгори отново огъня в огнището на сърцето. Пред очите ни преминават спомените на Симеон за бабината баница и неусетно се пренасяме в нашите собствени детски лета на село. Оживяват хлапашките ни лудории, ароматът на бабините гозби, дядовите приказки и мъдрости. Намираме старите часовници, оставени в наследство, някои още тиктакат тихо, други са прибрани в някое чекмедже, заместени от новите технологии. В разказите чуваме „шарена птича песен, гласовете на косерите, кукуригането на петела“, крушата блести, „черно-белите картини от миналото сега за миг се оцветяваха в пъстри багри и жестоко пробождаха…“ .Понякога късно осъзнаваме нещата, които се случват или просто разбираме, че очите ни не са готови да ги видят, докато не изгубим някой или нещо. Героят Симо си спомня първата си любов, хващаш страницата и се замисляш – кога беше твоята първа целувка, какви бяха твоите първи трепети и пеперуди в стомаха. Авторката бавно прави дисекция на душата – пласт по пласт и ни помага като Симеон да осъзнаем какво ни направи щастливи, и придава смисъл на живота ни. В „Магнит“ - „… залезът драска последна клечка, тя се разгаря силно с магична светлина, огъня плъзва и градът се окъпва в пожара на неоновите светлини…“. В очите на героите има много топлина и любов. Те са кадифено кафяви като земята или кашмирено нежно сини като небето. Любовната омая идва неканена или изненадваща, а понякога спасява от самотата и дълбоките рани. Героите са силни, самоуверени, много рок има в някои от тях. Разказите са обогатени с цитати от рок, хеви-метъл песни, но повдигнеш ли завесата в тяхната душа, виждаш колко са наранени, самотни, зажаднели за обич и човешка топлина, разбиране и уют. Има и щипка еротика в книгата – „Слабините ѝ пламнаха. Тя кръстоса крака, за да прикрие надигащата се вълна на възбуда и затвори за миг очи.“ ( Ина от „Магнит“). Ще чуете и песента на Адриана Мезарди – „Белезите ми от вчера“. Читателят ще се разходи из улиците на Варна, ще усети защо, хората от този град толкова обичат морето. Ще се замисли за „малките неща" от ежедневието или за онези, които „обръщат колата“. Ще усети бодлите на самотата, исихазма на една майка, изгубила нелепо детето си, а земята – „тя поглъща жадно всеки лъч и го скрива в недрата си, за да може през зимата да стопли с него покълващ нов живот…“ Авторката ни разкрива отдадеността и жертвоготовността на истинското приятелство. Виждаме как раните не зарастват, но в един момент започват да светят. Героите преодоляват себе си и даряват тази светлина на околните. После – зазвучава „Соната Арктика“ през поле от незабравки. Бурята в морската градина не е опустошителна като някои бури по пътя на живота, но пък след всяка изгрява дъга – и в небето, и в душата, и зазвучава Стив Лий и „Forever Eternally“. „В прекрасното лятно утро нежен слънчев лъч надниква през прозореца и ни гали. И разбираш, че няма по-красива любов от тази с дъх на незабравки“. „Залязваш изгрявайки“ отразява днешната действителност. Хората общуват чрез модерните технологии, във виртуалното пространство се зараждат приятелства, любови. „Два чифта очи се взираха в картината пред погледа. Нейните видяха последните лъчи на кърваво червен залез над Гранд Каньон, а неговите се потопиха в блясъка на вълна, отразила слънчевата пътека на изгрева на родното море.“ Преодоляваме големите разстояния, събираме континенти, но чувстваме ли се толкова близки…?! „За силата на любовта няма граници, разстояния и стени“ – казва авторката. И следва уханието на „Лилави минзухари“. В този разказ Даниела Паскова разглежда не толкова проблема за домашното насилие, колкото травмата, която то оставя и в пострадалия родител, и в детето. Трудно е след такова премеждие човек отново да се довери, затова тук синевата на морето и небето се събират в едни чисти очи. После - „Слънчевите лъчи блестяха по гребените на леките вълнички и придаваха на водата омагьосан вид“ – и стигаме до затварящата прегръдка на „Звездна магия“ - „Вълшебна нощ. Магия се носи из топлия летен въздух. Мирише на звезди“.
Катя Вангелова
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
цена 18 лв.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар