Дали съществува любов от пръв поглед?
Като че ли никой не вярва в това, но на всеки му се иска да греши. Зрънцето надежда, че в нашия свят има такива вълшебства стои дълбоко скрито почти във всяко човешко сърце. И ти се иска да изживееш магията... Приказката да е за теб... Или поне да станеш свидетел на една такава любов. Защото и сърцето, и душата ни са зажаднели за хармонията, за магията и за красотата на чистата любов. А няма по-чиста и непорочна любов от любовта от пръв поглед. Без въпроси, без недостатъци, без товар... Е, звучи нереално, но защо пък не?
В разказът "Незабравки" е описана една такава любов. Чиста и непорочна, страстна и необяснима... Търсиш, търсиш... и когато я откриеш не трябва да я изпускаш... никога. Защото тя ще е завинаги.
Из: "Незабравки" - разказ от сборника с разкази "Мирише на звезди" от Даниела Паскова
"Слънцето набираше височина и обещаваше
прекрасен летен ден. Земята вече беше изсъхнала и от утринния дъждец нямаше и
помен. Само ароматът на свежест все още се носеше из въздуха.
Ръцете на Росен трепереха, когато подхвана
снопа с фрезиите. Въздъхна тихо, леко извъртя глава и с крайчето на очите си
погледна отдалечаващото се красиво видение, което преди миг държеше в ръцете
си. Нейното ухание не можеше да се сравни с аромата на никое цвете, а той
разбираше от тези неща. Нейният мирис беше вълшебен – като букет от свежест,
роса и слънчев лъч. А гласът ѝ... Не беше чувал по-нежен и галещ глас. Сърцето
му се блъскаше в гърдите, а в главата му бушуваха хаотични мисли. Знаеше само,
че я обожава. Живееше за мига, в който щеше отново да я зърне.
„Дали съществува наистина любов от пръв
поглед?“ – се питаше той.
Росен не вярваше в това, но с всеки изминал
ден усещаше как магията ѝ го опиянява. Събуждаше се сутрин с мисълта, че скоро
ще я види. Отиваше на работа и натоварваше цветята в пикапа с нетърпелива
усмивка."
Няма коментари:
Публикуване на коментар