Дали самотата се понася по-лесно през лятото? Не е толкова тежко може би заради отворения прозорец или чистото звездно небе през нощта, заради шума на града или неспирната работа на село. Като се замисля не мога да преценя. А ако през лятото е много по трудно да се понася самотата именно зарази този неспирен шум и глъчката на другите? А в твоята душа цари тишина...
из: "Незабравки" - от сборник с разкази "Мирише на звезди"
Целият разказ прочетете
в сборник "Мирише на звезди"
"Дана се прибираше към къщи. Вървеше бавно и вдъхваше аромата на лятото. „Странен ден” – си мислеше тя. Още от сутринта имаше чувството, че ще се случи нещо приятно. А всъщност денят беше тежък и напрегнат. Може би, само онези зелени дълбоки очи при орхидеите ѝ бяха донесли малко наслада. Видя отражението си вътре в тях. Не беше ѝ се случвало подобно нещо. Но пък собственика им беше така намръщен и тъжен… Младата жена усети странна тръпка при спомена за случката. Тръсна глава, за да го прогони и вдигна поглед към небето. Нощта беше безоблачна и топла. Тъмно-синьото се отразяваше в очите ѝ, а звездите ѝ шепнеха. Луната я наблюдаваше и осветяваше пътя към дома. Мечтателката си спомни как някой някога ѝ беше казал, че луната е студена. Дали сивото и сребристото ѝ придаваха такъв облик или наистина си беше такава? И защо всички си мислеха, че през деня слънцето топли и пръска щастие, а през нощта луната е безчувствена и строга? Дана не мислеше така. Обожаваше да гледа към нощното небе. Спомняше си легендата за циганката, която обещала първородния си син на луната и той се родил бял, като гърба на хермелин и със сиви очи. Легендата разказваше, че луната е пълна когато детето е добре и намалява до месечина, за да направи люлка за сина си, когато плаче. Една майка не може да бъде студена...
Дана отключи входната врата и влезе в къщи. Остави чантата си на шкафчето в коридора и пристъпи в дневната. Отиде до хладилника и си направи лек коктейл с мента.
Вечер обичаше да излиза на терасата с чаша в ръка, да сяда на ратановия стол и да гледа нощта, небето и светлините на града. В далечината се виждаше силно осветеният Аспарухов мост. Като синя дълга пътека над морето, неговите светлини заместваха звездите при облачно небе. Всяка вечер погледът на Дана ги търсеше. Зърнеше ли ги и знаеше, че е у дома си. Обземаше я уют и топлина.
Дана погледна луната. Беше като сърп. Сигурно люшкаше сина си и му пееше нежна приспивна песен. Уморена от напрегнатия и тежък ден, тя си взе душ и се изтегна на голямата спалня. Разпери ръце и лека тъга премина като сянка през лицето ѝ. Чувстваше се самотна. До нея леглото беше празно и студено. Унесе се."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
цена 18 лв.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар