"Слънчев лъч се
прокрадна през леките завеси в стаята и погали Мая по лицето. Напрежение се
четеше по него. Челото ѝ беше сбърчено, устните – стиснати. Душата сякаш плачеше под клепачите
в съня си.
Мая отвори очи и
първото нещо, което видя беше сина ѝ, сгушен до нея на голямата спалня. Детето
дишаше равномерно и се усмихваше. Толкова спокоен и щастлив Мая не го беше
виждала отдавна, макар че вече почти година се събуждаше с него в леглото си.
Всяка нощ Явор идваше и се пъхаше под завивката ѝ. Гушваше се
и сякаш ѝ казваше: „Аз съм вече
голям мъж, мамо, ще те пазя докато спиш!”
Младата жена тихичко
се измъкна от леглото и погледна през прозореца. Навън беше вълшебно. Снегът по
поляната пред станцията блестеше. В края на зимата той беше вече мек и
капчиците, разтопени от слънчевите лъчи бяха като бисери в белите преспи.
Небето беше синьо и ведро. А в далечината връх Снежанка като че ли ѝ се
усмихваше и я подканваше да въздъхне с наслада. За миг ѝ се стори, че видя мъжка фигура с голям
тефтер под ръка да крачи из преспите и да се насочва към беседката вляво от
входа. Бързо обаче погледът ѝ
се насочи отново към снежната планина. Тя се усмихна. Нима наистина успя да се
усмихне? И точно навреме, защото в този момент спящото момче отвори очи и като
видя майка си със светнало лице, скочи радостно и забърбори с ентусиазъм."
Сборника с разкази "Мирише на звезди" не може да се намери в книжрниците.
Поръчайте си от последните бройки на
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар