За стихиите

 

  Живеем в кутийки мъничкия си живот. Толкова сме малки и незначителни, а такива големи бели  можем да напрваим... 

   Та ние сме като мравки, ако мащаба на цялостната картина се приема като едно към... Не разбирам от числа, но замислете се за Държавите, Континентите, Планетите, Космоса или Вселената. Майката Природа ни напомня за това всеки ден. И ако е достатъчно само да я погледнеш и да си дадеш сметка, че твоите малки проблемчета и драми са всъщност със стойност на прашинки, то тогава би могъл да получиш мъдростта и да изживееш стойностно живота си. Е, "Скучно" - ще каже някой, но нима за да ти бъде интересно трябва да въртиш хората около себе си, докато всъщност цялата Планета, барабар с теб се върти около Слънцето? За кой се мислиш ти? 

      Цял живот съм се възхищавала на морето и планината. Пиша тези две думи с малка буква, а всъщност те са толкова големи... Живея близо до морето. Обичам го, познавам го, страхувам се от него и уважавам мощта му. И хиляди пъти стоейки на брега съм си давала сметка, че съм никоя, че съм една малка прашинка. Всъщност морето ме е научило. Същото ми прошепна и заснежената планина преди няколко дни. Чух я. Защото пак морето ме научи как се слуша. Планината говори тихо, не като морето, но пак се чува силно, като че ли дълбок глас говори с душата ти. Какво ти остава? Просто да замълчиш и да склониш глава...

  

       Из: "Незабравки" - разказ от сборника "Мирише на звезди"

Целият разказ прочетете

в книгата "Мирише на звезди"

 поръчка ТУК

Летните бури край морето са приказни. Сигурно няма човек, изживял такава буря на открито край морето, който да не иска отново да я види. Водната стихия се слива с небесната и се чувстваш толкова мъничък... Сушата се смалява и ти се струва, че само под краката ти има малък остров, а понякога и той ти се губи. Не! Това не е страх... Това е някакъв вид ступор^[1]. Стоиш като омагьосан и нямаш представа дали ти се живее или не, дали искаш да избягаш или не, дали да затвориш очи или да ги отвориш широко. А сетивата ти попиват всичко – слухът се напряга за тътена от гръмотевиците, очите се взират в изпъстреното от светкавици небе, тялото ти се издига на гребена на сърдитите вълни, а ръцете ти се разперват и прегръщат едрите капки дъжд. Преживяването е като екстаз за душата. Стихиите показват силата си и ти можеш само да гледаш безучастно и да се прекланяш пред мощта им.

Лятната буря е като симфония. В нея има всичко – и сила, и мощ, и нежност, и ласка. Разликата е само тази, че слушайки симфония трябва да затвориш очи, за да си представиш стихиите, а изживявайки лятна буря на брега на морето трябва да отвориш широко очи, да гледаш вихъра и съзнанието ти да запее музиката."

---

[1] ступор - двигателна вцепененост, обездвижване при запазено съзнание

  

Сборника с разкази "Мирише на звезди" не може да се намери в книжрниците.

   

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

от авторкката.

Книга с послание:

15 лв. 

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

или да се закупи от най-близката книжарница