Жена - описания на героините от разказите в Сборника "Мирише на звезди"

   Обичам описанията в литературата. Потапянето в обстановката при четенето на един текст за мен е важно, защото така се тренира въображението.

   По случай утрешния, така наречен "празник на жената", ми се иска да се замисля за женския образ и първите няколко думи, с които може да се обрисува една жена с думи. Да опишеш една жена така, че да предизвика интерес и образът ѝ да се получи любопитен, въздействаш, никак не е лесно.

   Обичам героините си от разказите в сборника "Мирише на звезди". Всички те са силни, красиви и обичащи жени. Точно каквато трябва да е една жена в днешно време. Описанията им съм писала с много старание и обич. Ще копирам от книгата няколко от тях. Можете да се включите в коментарите и вие. Опишете с няколко думи жената, която би развълнувала въображението ви. Млада, стара, красива, чаровна, интересна, майка, любима или просто жена... А защо не и строга, лоша или злобна... Жените са цветни.

Ина от разказа "Магнит":

  "Ина вървеше по площада и оглеждаше с любопитство сградите и минувачите. Походката на младата жена танцуваше в такт с потракването на високите токчетата на елегантните ѝ обувки с цвят на тъмен шоколад. Дългата до коленете стегната рокля в млечно какао нежно галеше тялото ѝ и позволяваше свободни движения заради дълбоката цепка отстрани.

   След няколко минути пристигна на уреченото място. Отвори вратата на елегантния ресторант и влезе. Съблече бавно късото вталено сако и го подаде на служителя на ресторанта. Роклята ѝ, отпред плътно прилепнала към овалните ѝ форми, се отваряше високо горе в дискретно деколте, а липсата на ръкави разкриваше изящните ѝ рамене.

   – Заповядайте, госпожице! Желая приятна вечер. – каза любезно служителят и трудно отлепи поглед от леко загатнатата голота на нежния врат под високо вдигнатите ѝ копринени черни къдрици.

   Ина се усмихна и се запъти към масата, където вече я очакваха. Съпроводиха я няколко погледа – мъжки, жадно изпиващи я, и женски, завистливо присвиващи очи."

Дана от "Незабравки":

 

 Една сутрин я видя. Беше облечена в ефирна цветна рокля. Нежният плат очертаваше извивките, а походката ѝ беше като на нимфа. Токчетата ѝ потракваха в такт с разтуптялото му се сърце след като зърна лицето ѝ. Толкова лъчезарна усмивка не беше виждал. Устните ѝ можеха да се сравнят само с добре разцъфнала алена роза – нежни бяха като кадифе. А очите ѝ! Очите ѝ светеха и се смееха на утрото като сини незабравки.

Мая от "Лилави минзухари":

  Сега детето седна с майка си на отсрещната масата. Колко красива жена! Крис стисна молива в ръката си, защото му се прииска да опише тази красота. Фина и изящна, жената се движеше с лекота и грация. Косите ѝ се спускаха по крехките рамене на кестеняви вълни. Кожата ѝ беше сияйна и нежна. А очите... За миг тя го погледна и той видя в тях толкова болка и мъка, че сърцето му се сви. Бяха зелени като тревата сутрин, окъпана в роса. Погледът ѝ беше влажен и тъжен, въпреки че тя се засмя и перна момчето до нея по нослето. Имаше някаква магия в тази жена. Крис се почувства странно и побърза да излезе от ресторанта. 

...

 

 Зелените ѝ очи сега бяха като току-що напъпилата тревица. Устните, които се разтеглиха в лъчезарна усмивка наподобяваха минзухар, подаващ се свенливо под снега на бялата копринена кожа. Кестенявата коса се беше разпиляла и един непослушен кичур се опитваше да скрие лицето ѝ. Тя вдигна ръка и го отмести. Тогава Крис забеляза руменината по страните ѝ, която придаваше на жената нежна и вълшебна красота. Странно чувство стегна гърлото му и сърцето му се разтуптя силно. Окъпана в слънчеви лъчи, тя беше неземно красива.