От сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Няма нищо по-прекрасно от разливащо се чувство
на екстаз, което като тежка лава бавно пълзи и пали душата. Не признава
прегради и прониква навсякъде, затопляйки сърцето и разтапяйки мислите. Като
величествена река носи наслада по вените и всяка клетка трепти, изпълнена с
живот. Мислите се обличат в реалност, мечтите оживяват и копнежите се сбъдват.
Не е трудно. Достатъчно е да имаш поне едно... само едно от изброените
вълшебства. Блажени са тези, които си имат по малко от всичко.
Замисли се какво имаш ти и ще се усмихнеш,
защото едва ли съществува човек, който да няма поне една магия от тези:
Една целувка – нежна и чувствена, която да
запали пеперудено усещане в стомаха ти.
Думите „Обичам те!”, произнесени от любящо
сърце, които те изстрелват в космоса.
Прегръдката, силна и обгръщаща те здраво.
Сякаш ти казва: „Няма да те пусна, докато не го пожелаеш сама!”
Изгревът на слънцето, галещ очите.
Нежно бяло облаче в синьото небе на отиващо си
лято.
Красотата на разцъфнало в саксията на
прозореца ти мушкато.
Лек вечерен бриз, носещ мириса на кротко море.
Приятелството – това истинското, без фалш и
завист.
Ръчичките на дете, вкопчени във врата ти.
Усмивката на случаен непознат на улицата.
Щастието да правиш това, което обичаш.
Мигът на задоволство, след напрегнат успешен
ден.
Песните на птиците в прохладна лятна утрин.
Споменът за летеж…
Сънищата, които те събуждат с усмивка.
Изненадата от подарена неочаквано целувка по
челото, когато очакваш тя да е по устните.
Палитрата на изпъстрена с цветове картина,
миришеща още на акрил.
Смехът, този, който усмихва дори сърцето ти.
И въздишката след раздялата, помахала с ръка
за довиждане, а не за сбогом.
Тръгваш си, но знаеш, че оставаш. Там си – в
мислите, чувствата и сърцето. В прегръдката си още, сгушена и тиха, и летиш на
крилата на изречени думи и ехото ги повтаря отново и отново... часове, дни,
докато ушите не чуят отново: „Здравей, слънце!” - и колелото прави нов оборот, бавно и сигурно,
водещ те по пътя към екстаза на мислите.
Душевна наслада! Никак не е трудно, стига да
се научиш да я усещаш, защото всички ние я изживяваме всеки ден по няколко
пъти.
Да вкуси любовта! Пожелавам го от сърце на всеки, прочел
тези редове. Наричам разказите в този сборник приказки за
любовта, защото кой не копнее да обича и да бъде обичан?
Редакторът на този сборник
Стефан Бонев ми направи огромен подарък. Научи ме да вниквам в текста и да
изпипвам детайлите. Показа ми какво е да си разказвач на истории. Никога няма
да мога да му се издължа.
„Това ми хареса. Много оригинално е. Става и за заглавие.“ – каза ми
Стефан. Така се роди заглавието на сборника. В негова памет го нарекох така.
Вярвам, че там където е сега Стефан Бонев, ароматът на звезди го съпътства в
пътя му.
Поклон и светла му памет!
Даниела Паскова
Сборникът току що излезе от печат.
Благодаря на всички,
които четат душата ми.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар