Всеки си има детски спомени. Винаги ми е било интересно как някои спомени са запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че и на сън да те бутнат виждаш всяка подробност и най-вече чувството... Остава най-вече чувството от онзи момент... мило, топло и толкова твое... И като знаеш, че никой не може да ти го отнеме ти става още по-хубаво на душичката. И се усмихваш със задоволство на всичките онези години назад. Знаеш, че каквото и да правят и колкото и да се навъртят спомена си е твой и забравата е безсилна.
Из: "Пепел" - разказ от сборника "Мирише на звезди" - Даниела Паскова
"– Симо-о-о! Баничката е готова. Идвай да хапнеш веднага!
– Идвам, бабо.
Си меон хвърли дългия маркуч и той се заизвива като змия по плочника, пръскайки студени струйки вода. Босото момче притича до чешмата на двора и спря водата. Прецапа през малките локвички и с два бързи подскока изкачи стъпалата и влетя в салончето на малката селска къща.
– Стой! – баба Сия го спря на вратата на стаята – Къде така? А тия кални крака?
– Ей, бе бабо, после нали пак ще изляза. А и баницата ще изстине. Нали не обичаш да ям студена баница?
– Тарикат такъв! Я веднага ела тук на стъпалата да ти полея с едно човенче. В къщи с тези кални крака няма влезеш. Сякаш си ходил на къ̀ра. Дядо ти се връщаше по-чист като ходеше да храни кокошките. И какво правиш навън все в тая вода? Вече захладня. Ще се разболееш.
– Ето… видиш ли сега. Ей, момченце, голям дангалак си вече, а лапешки работи още вършиш. Тц-тц-тц.
Баба Сия клатеше глава и размахваше заканително пръст пред лицето на десет годишното момче. Поля му топла водица на стълбите, подаде му избеляла хавлийка и лекичко го перна зад врата.
– Бабо! Стига ми се кара де! Като излезеш след малко ще видиш колко добре съм измил плочника. Едно листо не остана от крушата. Всичко блесна.
– Добре, добре. Браво!
Старата жена въздъхна и хвърли поглед през още отворената врата на салончето. Видя как есенния ветрец разклати клоните на крушата и посипа по плочника дузина златисти листа. Бавно и ефирно те се завъртяха във въздуха преди да полегнат нахално на току що измитите плочки.
Симо седна на масата и лакомо запреглъща горещата баница. Баба му правеше най-вкусната баница на света. Запари му на езика от още горещото сирене между точените кори и той посегна към купичката с компот от праскови. Бабината баница с компот от праскови – е, нямаше по-апетитно и вкусно нещо на света от това угощение."
...
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
цена 18 лв.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар