Да събудиш душата на стара къща... Това го може само онзи, който вижда живота изживян в нея... И не е достатъчно само да изчистиш паяжините по ъглите и да пометеш пода. Нужно е да дръпнеш тежките завеси, да отвориш широко прозорците и да повикаш на помощ слънцето. Птичките в двора ще огласят тишината и самотата, и къщата ще въздъхне тежко усмихвайки се със сетни сили на деня. А ти... Просто приседни на стълбите и усети топлината на жаравата ѝ.
Из: "Пепел" - разказ от сборник "Мирише на звезди" - Даниела Паскова
художник: Михаил Пасков
"Стара къща в Жребичко - 2" -
въглен, 35/50 см.
"Утрото събуди Симеон с шарена птича песен. Смесваха се гласовете на косерите,
кацнали на асмата, с кукуригането на петела в съседския двор. Мъжът се усмихна
закачливо на това двугласово пеене и в следващия миг ококори очи,
долавяйки третия глас – на чинката,
оформил вече интересен тризвучен акорд. Симо притвори очи блажено и се протегна
в леглото.
Слънцето току-що беше окъпало жлътналата се вече корона на крушата в двора и тя заблестя. Лек ветрец подухна в листата и откъсна готовите вече да полетят към земята – посипаха се като златен прах над стар, посивял от времето и опустял спомен.
Симеон вдиша дълбоко и душата му се пречисти от мъглата и терзанията, стегнали напоследък живота му. Отдавна не се беше събуждал в такова прекрасно настроение. Денят обещаваше наслада…
За няколко часа мъжът почисти паяжините из къщата на баба си. Старата постройка беше здрава и бързо върна очарованието си. Уют и топлина се разляха из стаите с първите слънчеви лъчи, втурнали се вътре след дърпането на тежките завеси. Душата на къщата се събуди и дари завърналия се внук с мила прегръдка – точно като тази на баба – нежна и изпълнена с безусловна обич.
Симеон се опита да включи стария котлон. Не работеше, но това не успя да развали приповдигнатото му настроение. Той бръкна в торбата с продукти, която беше купил на идване от магазинчето в центъра на селото и извади пакетче с кафе. Огледа се нерешително и просто изсипа съдържанието на пакетчето във висока чаша, доля вода от чешмата и се усмихна победоносно. Излезе навън и седна на стълбите. Погледна подпряната на вратата и покрита с прах метла, леко я поизтупа и я пъхна под себе си по навик. Баба не даваше да се сяда направо на цимента.
С всяка изминала минута в съзнанието му се връщаха спомени. Почувства се като хлапак. На душата му беше леко и вълшебно."
Слънцето току-що беше окъпало жлътналата се вече корона на крушата в двора и тя заблестя. Лек ветрец подухна в листата и откъсна готовите вече да полетят към земята – посипаха се като златен прах над стар, посивял от времето и опустял спомен.
Симеон вдиша дълбоко и душата му се пречисти от мъглата и терзанията, стегнали напоследък живота му. Отдавна не се беше събуждал в такова прекрасно настроение. Денят обещаваше наслада…
За няколко часа мъжът почисти паяжините из къщата на баба си. Старата постройка беше здрава и бързо върна очарованието си. Уют и топлина се разляха из стаите с първите слънчеви лъчи, втурнали се вътре след дърпането на тежките завеси. Душата на къщата се събуди и дари завърналия се внук с мила прегръдка – точно като тази на баба – нежна и изпълнена с безусловна обич.
Симеон се опита да включи стария котлон. Не работеше, но това не успя да развали приповдигнатото му настроение. Той бръкна в торбата с продукти, която беше купил на идване от магазинчето в центъра на селото и извади пакетче с кафе. Огледа се нерешително и просто изсипа съдържанието на пакетчето във висока чаша, доля вода от чешмата и се усмихна победоносно. Излезе навън и седна на стълбите. Погледна подпряната на вратата и покрита с прах метла, леко я поизтупа и я пъхна под себе си по навик. Баба не даваше да се сяда направо на цимента.
С всяка изминала минута в съзнанието му се връщаха спомени. Почувства се като хлапак. На душата му беше леко и вълшебно."
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
цена 18 лв.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар