Няма по-болезнено чувство от това, че си пропуснал нещо важно в живота си. И връщане назад няма. Остава ти само да се надяваш на втори шанс. Въпреки, че тази фраза е изтъркано клише, всеки се моли за втори шанс. И понякога той идва с много нови надежди и нови емоции. Защото времето е друго, ти си друг и даже понякога си казваш просто: "Е, така е било писано..."
Свечеряваше се. Небето още червенееше над току-що скрилото се зад
хоризонта слънце. Първата ярка звезда вече беше заела мястото му на небосвода и
приканваше сестриците си да се запалят и да изпъстрят притъмнялата синева с
блясък. Трябваше да посрещнат с поклон господарката на нощното небе – луната.
Ето я! Симеон я видя да наднича през клоните на крушата. Тънкото ѝ
рогче му намигаше закачливо, играеше на криеница с листата на дървото и бързо
се изкачваше нагоре, за да го погледне през шарения листак на асмата над него.
Той стоеше на стълбите, мислеше за Катерина и преобръщаше спомен след спомен.
„Колко съм бил сляп!” – тази фраза не излизаше от ума му. Повтаряше я на
глас след всяка картина, родила с в далечното минало и изпъстрила сега спомена
му с реална и чувствена емоция. Защо ли тогава не беше погледнал Катерина така,
както се гледа момиче? Като че ли днес я видя за първи път – смехът ѝ,
допирът, очите, слънцето в русите ѝ коси, ръката на бедрото му, любовта в
сърцето ѝ… Симеон редеше в съзнанието си мигове от краткото време, което
прекара днес с Катя и ги наслагваше върху спомени. Та той беше изживял вече
всичко това! Как не го помнеше? И как не го беше видял въобще? Изживяно, но не усетено…
Черно-белите картини от миналото сега за миг се оцветяваха в пъстри багри и
жестоко пробождаха сърцето му с острието на пропуснато щастие. Той беше
загубил… много. Изживя години на самота и упорит труд. В живота му през това
време имаше всичко – и радост, и трудности, и успехи, и малки провали, и жени,
и раздели след това, но никога не беше имало любов, още по-малко ревност. Това
чувство Симеон изпита днес за първи път през живота си. Завърна се в бабината
къща, усети любовта в очите на жената, която беше забравил и на мига сърцето му
се изпълни с ревност. Беше омъжена.
...
Сборник с разкази
Няма коментари:
Публикуване на коментар