В началото на годината гладът на човек за любов, като че ли, се изостря. Дали от студеното време, дали от умората, натрупала се на плещите ни от носенето на дебели дрехи... Иска ни се малко да разпуснем, да посъблечем тревогите и грижите. А най лесно това се прави с мисли за любов. Сигурно затова така наречения "празник на влюбените" е точно по това време на годината. Празнувайте любовта всеки един удобен момент. Защото без нея всичко друго е сиво и незначително.
Из: "Пепел" - разказ от сборник "Мирише на звезди"
И Симеон, и Катерина искаха да върнат спомена. Той – детските години на
безгрижие и веселие при баба, тя – силните и изпепеляващи чувства на първата
любов. Седяха на стълбите на старата селска къща и споделяха копнежа да
разровят пепелта и да намерят поне едно все още мъждукащо въгленче. За него
вече беше прекалено късно – баба му не би могла да се върне, но дали същата
съдба чакаше и нейните копнежи? Длъжна беше да провери…
Катя отпи глътка кафе и решително разряза тишината:
– Знаеш ли, Симо? Правиш ужасно кафе. Да не говорим, че май е отдавна изстинало. – Катерина го погледна косо. – Колко време ме чака?
– Ами-и-и, всъщност Катя, това кафе никога не е било горещо.
Гласът на Симо ѝ прозвуча така студен и чужд. Сякаш ѝ зашлеви плесница. Сърцето ѝ се сви болезнено. Дали за него чувствата им наистина никога не са били горещи?
– Катя, просто котлона на баба не работи. Направих го със студена вода. Съжалявам. – Съвсем небрежно и по детски се оправда Симеон.
На Катерина ѝ трябваше миг, за да осъзнае думите му. Облекчение се разля в душата ѝ и нежно погали заспали чувства. Тя тръсна глава, за да прогони нерешителността и плахостта си и рязко се изправи.
– Хм-м-м! Така… Кафето ти не струва, но пък определено гроздето ти е прекрасно. Може ли да си измия една чепка сега или всичкото е за онези двама пакостници, с които си се запознал днес?
Симо повдигна глава. Не беше виждал Катерина в тази светлина. Или всъщност, може би просто не го беше осъзнавал тогава. В гласът ѝ звучаха закачливи нотки. Очите на приятелката му от детството го гледаха предизвикателно, а слънцето блестеше в косите и палеше чаровни розови петна по страните ѝ. Мъжът само кимна, усмихвайки се, и продължи да изучава жената пред себе си с вече друг, непознат за него, но така приятно гъделичкащ съзнанието поглед. Катя грациозно отиде до чешмата и пусна водата, след което бързо се върна, наведе се и вдигна от земята започналия да се гърчи във всички посоки пръскащ вода маркуч. Погледна Симо и се усмихна плахо. Той я гледаше с изненадан, но светнал поглед. Катя се приближи до кошницата и грабна малка чепка грозде. Опита се да го измие под струята на непослушния маркуч.
– Ще ми помогнеш ли или…
– Или какво? – Симо ѝ върна предизвикателен поглед и смело зачака реакцията ѝ.
Симеон изучаваше съвсем открито и без свян тази нова Катерина пред себе си. Закачливите нотки в гласа ѝ галеха мъжкото му его и бързо нахвърляха в съзнанието му случки от минали години – една след друга те нареждаха в спомените му неочаквано интересен пъзел.
„Колко съм бил сляп!” – Си помисли той и в следващия миг студена струя вода опръска лицето му и го накара да подскочи.
– Катя!
Нужна му беше по-малко от минутка, за да превъзмогне изненадата и да се озове на плочките до смеещата се от сърце жена. Задърпа маркуча от ръцете ѝ. Тя не се предаде. Жертва чепката с грозде и по земята се пръснаха зрели зърна, а двете ѝ ръце се вкопчиха здраво в маркуча. Двамата се сборичкаха. Смееха се звънко, като деца и само след миг бяха целите мокри.
– И аз искам бой с грозде и пръскане с маркуч! Мамо-о-о и аз искам!
Откъм комшулука се беше подала малка главичка с руси плитки. Вили притича бързо и заподскача около майка си. Катя тикна маркуча в ръцете на Симо и трескаво приглади разрошената си мокра коса. Погледна в посоката, откъдето беше притичала дъщеря ѝ и видя строгия поглед на сина си.
– Мамо, татко е тук. Идвай! – Студено и укорително каза той, обърна се и изчезна зад ъгъла на къщата. Катерина и Вили го последваха.
Симеон остана отново сам. Там по средата на двора. В ръцете му маркучът още пръскаше вода, която се стичаше на тънки струйки по босите му крака и мокреше бабините плочки. Той сведе поглед и се загледа в пръснатите зърна грозде. После погледна останалата на стълбите пълна кошница и нещо го жегна дълбоко в сърцето. Трябваше му само миг, за да познае едно ново чувство сред всички, залели го преди малко, и което никога не беше изпитвал към Катерина – жестока ревност.
Катя отпи глътка кафе и решително разряза тишината:
– Знаеш ли, Симо? Правиш ужасно кафе. Да не говорим, че май е отдавна изстинало. – Катерина го погледна косо. – Колко време ме чака?
– Ами-и-и, всъщност Катя, това кафе никога не е било горещо.
Гласът на Симо ѝ прозвуча така студен и чужд. Сякаш ѝ зашлеви плесница. Сърцето ѝ се сви болезнено. Дали за него чувствата им наистина никога не са били горещи?
– Катя, просто котлона на баба не работи. Направих го със студена вода. Съжалявам. – Съвсем небрежно и по детски се оправда Симеон.
На Катерина ѝ трябваше миг, за да осъзнае думите му. Облекчение се разля в душата ѝ и нежно погали заспали чувства. Тя тръсна глава, за да прогони нерешителността и плахостта си и рязко се изправи.
– Хм-м-м! Така… Кафето ти не струва, но пък определено гроздето ти е прекрасно. Може ли да си измия една чепка сега или всичкото е за онези двама пакостници, с които си се запознал днес?
Симо повдигна глава. Не беше виждал Катерина в тази светлина. Или всъщност, може би просто не го беше осъзнавал тогава. В гласът ѝ звучаха закачливи нотки. Очите на приятелката му от детството го гледаха предизвикателно, а слънцето блестеше в косите и палеше чаровни розови петна по страните ѝ. Мъжът само кимна, усмихвайки се, и продължи да изучава жената пред себе си с вече друг, непознат за него, но така приятно гъделичкащ съзнанието поглед. Катя грациозно отиде до чешмата и пусна водата, след което бързо се върна, наведе се и вдигна от земята започналия да се гърчи във всички посоки пръскащ вода маркуч. Погледна Симо и се усмихна плахо. Той я гледаше с изненадан, но светнал поглед. Катя се приближи до кошницата и грабна малка чепка грозде. Опита се да го измие под струята на непослушния маркуч.
– Ще ми помогнеш ли или…
– Или какво? – Симо ѝ върна предизвикателен поглед и смело зачака реакцията ѝ.
Симеон изучаваше съвсем открито и без свян тази нова Катерина пред себе си. Закачливите нотки в гласа ѝ галеха мъжкото му его и бързо нахвърляха в съзнанието му случки от минали години – една след друга те нареждаха в спомените му неочаквано интересен пъзел.
„Колко съм бил сляп!” – Си помисли той и в следващия миг студена струя вода опръска лицето му и го накара да подскочи.
– Катя!
Нужна му беше по-малко от минутка, за да превъзмогне изненадата и да се озове на плочките до смеещата се от сърце жена. Задърпа маркуча от ръцете ѝ. Тя не се предаде. Жертва чепката с грозде и по земята се пръснаха зрели зърна, а двете ѝ ръце се вкопчиха здраво в маркуча. Двамата се сборичкаха. Смееха се звънко, като деца и само след миг бяха целите мокри.
– И аз искам бой с грозде и пръскане с маркуч! Мамо-о-о и аз искам!
Откъм комшулука се беше подала малка главичка с руси плитки. Вили притича бързо и заподскача около майка си. Катя тикна маркуча в ръцете на Симо и трескаво приглади разрошената си мокра коса. Погледна в посоката, откъдето беше притичала дъщеря ѝ и видя строгия поглед на сина си.
– Мамо, татко е тук. Идвай! – Студено и укорително каза той, обърна се и изчезна зад ъгъла на къщата. Катерина и Вили го последваха.
Симеон остана отново сам. Там по средата на двора. В ръцете му маркучът още пръскаше вода, която се стичаше на тънки струйки по босите му крака и мокреше бабините плочки. Той сведе поглед и се загледа в пръснатите зърна грозде. После погледна останалата на стълбите пълна кошница и нещо го жегна дълбоко в сърцето. Трябваше му само миг, за да познае едно ново чувство сред всички, залели го преди малко, и което никога не беше изпитвал към Катерина – жестока ревност.
Целият разказ може да прочетете в:
Сборник с разкази
"Мирише на звезди"
Даниела Паскова
цена 18 лв.
Сборниците с разкази може да се поръчат
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
на фейсбук профила: Даниела Паскова
Няма коментари:
Публикуване на коментар